Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 226

— Уейн! — изкрещя Костюма. — Върни се или ще убия останалите!

Отговор не последва. Уейн явно се беше възползвал от възможността да избяга по коридора навън. Добре. Не ги беше изоставил; беше стигнал до напълно правилния извод, че щяха да имат по-добри шансове, ако той се измъкнеше.

— Ще го направя! — кресна Костюма. — Ще я убия!

— Мислиш ли, че му пука за това? — попита Телсин.

— Откровено казано, нямам представа — отговори Костюма.

Изчака малко, за да види дали Уейн ще отговори, после въздъхна и свали крака си от шията на Мараси.

Все още задъхана и замаяна, тя обмисли положението. МеЛаан се гърчеше на пода. Кога се беше случило това? Алик и Стерис стояха като вкаменени с широко отворени очи. Всичко се беше случило само за секунди. Преди няколко години Мараси би реагирала точно като тях — щеше да се вцепени от объркване. Част от нея се впечатли от факта, че беше преминала към действие така бързо.

Но не беше задобряла достатъчно. Едуорн забеляза пушката ѝ и я изтръгна от ръцете ѝ.

— Върви — нареди ѝ, като посочи с дулото на Мараси да пропълзи при Стерис и Алик, за да може да ги пази едновременно.

Тя се опита да измисли нещо — но какво? Металните ѝ запаси бяха изчезнали, а важността на онова, което току-що се беше случило, едва сега попиваше напълно в ума ѝ.

Уаксилий може би кървеше до смърт на дъното на онази яма. Уейн беше избягал, но нямаше хроносплав. МеЛаан лежеше на земята.

Май щеше да се наложи да предприеме нещо сама.

— Моля — настоя Алик и стисна Мараси за ръката, когато се приближи до него. — Моля.

Беше изпаднал в паника, но тя не можеше да го вини. Беше видял как Уаксилий, мъжът, когото боготвореше, пада в боя — и отново се беше озовал в ръцете на Костюма. Стерис присви очи към Телсин.

Уаксилий беше прозрял истината, но твърде късно. Не я беше претърсил и се беше поколебал, вместо да стреля по нея веднага. Независимо от интелигентността си, той не можеше да разсъждава съвсем трезво, когато опреше до Костюма и Телсин. Открай време беше така.

„Не че ти се справи по-добре“, каза си Мараси.

Телсин слезе спокойно по стълбите, вдигнала пистолета пред себе си.

— Нещата доста се оплескаха.

— Оплескаха ли? Струва ми се, че минаха доста добре.

— Оставих Уаксилий да избяга.

— Улучи го три пъти — напомни ѝ Едуорн. — Може да се смята за мъртъв.

— Наистина ли би го оставил просто така?

Едуорн въздъхна.

— Не.

Телсин кимна. Изражението ѝ остана хладнокръвно, докато вадеше ножа от джоба си и коленичеше до МеЛаан. Заби острието в кандрата до дръжката. Стерис извика и направи крачка към тях.

— Какво ѝ направихте? — попита Мараси.

Не отговориха, но тя подозираше каква е истината. Съществуваха течности, които бяха в състояние да парализират кандра, ако бъдеха инжектирани в нея. Освен това ги караха постепенно да губят формата си. Действаха временно, но Мараси предполагаше, че докато се беше съсредоточила върху Костюма, Телсин беше успяла някак си да използва такава срещу МеЛаан. Множеството счупвания в ръцете и краката ѝ означаваха, че не бе имало начин да се защити с бой.