Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 225

— Съжалявам, Уаксилий — каза тя.

— Не го прави — настоя той.

Поколеба се. Твърде дълго. Тя вдигна пистолета.

Той стреля. Тя направи същото. Неговият куршум се отклони по пътя си към нея, Тласнат аломантически. Но нейният — от алуминий — го улучи точно под шията.

* * *

Мараси действа, преди дори да има време да помисли. Пушката ѝ вече беше насочена към Костюма и тя стреля. Каквото и да се случваше, нямаше да навреди, ако той умреше.

За съжаление, нейният куршум също се отклони и не го улучи. Оръжието изхвърча назад от ръцете ѝ. Костюма ѝ се усмихна с вбесяващо спокойствие.

Застаналият пред пиедестала Уаксилий заекна назад. Бяха го улучили точно в основата на шията, до ключицата. Опита се да се задържи на крака, но Телсин го простреля втори път, в стомаха. Уаксилий се свлече на земята, търколи се по стълбите надолу към подножието на подиума и простена.

Едуорн беше аломант.

Телсин беше част от Котерията.

Мараси отново реагира, преди да осъзнае какво прави. Уейн беше скочил към Костюма, но той понесе удара на фехтоваческото бастунче, без да трепне, след което вдигна собствения си обкован с метал бастун и го Тласна в Уейн.

Уейн полетя към Мараси, а фехтоваческите му бастунчета изтракаха на пода. Изръмжа, когато се стовари на земята — в същия миг, когато Мараси се опита да се хвърли върху Костюма. Ако успееше да хване само него в сфера, Уейн може би щеше да може да…

Металният ѝ запас беше изчезнал. Уейн залитна зад нея, явно объркан в същата степен. Телсин беше хвърлила нещо между тях.

Малко метално кубче. Друга аломантична граната. Тя също беше аломант. В следващия момент подхвърли някаква торбичка към Костюма. Монети.

Уейн се окопити и скочи пак към Едуорн. Но той Тласна шепа монети. Уейн изруга и се сви, когато монетите се врязаха в тялото му. Мараси се втренчи ужасена в него. Някой изкрещя.

Шок. Не. Нямаше да се остави да изпадне в шок. Хвърли се върху Костюма, но той я запрати настрани с небрежен жест. Успя да стисне плата на ризата му за миг, докато падаше, но се изплъзна от пръстите ѝ. Главата ѝ се удари в камъните, когато се стовари на пода.

Макар и замаяна, успя да различи Уаксилий, който се изправи несигурно на крака. Залиташе, облян в кръв, докато Телсин стреляше отново. После се втурна напред: но не към вратата или към Костюма. Хукна към дъното на помещението, далеч от всичко. Натам нямаше нищо, освен ъгъла на стаята; щеше да се озове в капан…

Подът хлътна и Уаксилий пропадна в ямата.

Падналият наблизо Уейн се изправи на крака.

— Не му давай да се изправи! — извика Костюма, обстрелвайки Уейн с монети.

Застаналата върху подиума, Телсин стреля по Уейн. Не беше кой знае колко добър стрелец, но с обединени усилия, двамата с Едуорн успяха да улучат няколко пъти.

Но това не можеше да повали Уейн — не и докато имаше златния металоем. Направи неприличен жест с ръка и избяга през вратата, като се излекува от раните си почти веднага, след като го уцелиха.

Костюма изръмжа, а пушката на Телсин изщрака. Бяха ѝ свършили куршумите. Мараси се опита да хване Костюма за краката и да го спъне, но той я ритна в гърдите. Тя изръмжа, останала без дъх, и Костюма опря крак в гърлото ѝ.