Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 227

Телсин се залови на работа с ножа, и един ужасяващ миг по-късно, единият клин на МеЛаан вече беше в ръката ѝ. Тя го скъта в джоба си и продължи с ножа. Костюма се приближи към Мараси и тя забеляза как през скъсаната му риза проблясва метал — точно между две от ребрата. Не голям клин, като онзи на Железните очи. Нещо по-деликатно.

Не просто бяха експериментирали с хемалургия — бяха използвали клинове, за да придобият силата ѝ.

Телсин най-после успя да извади втория клин от клетата МеЛаан и прибра и него в джоба си. Кандрата се разтопи — купчина зеленикавокафява плът и мускули, останали без опора, която бавно изтичаше през дрехите ѝ и разкриваше все повече и повече от костите ѝ, докато черепът ѝ от зелен кристал не остана напълно гол, невиждащо втренчен в тавана.

Телсин посочи към ямата, в която беше паднал Уаксилий.

— Иди да го намериш.

— Аз ли? — попита Костюма. — Доста по-добра идея би било да изчакаме, докато дойдат…

— Никакво чакане — прекъсна го Телсин. — Ти го познаваш най-добре. Намери го и го убий. Със сигурност е още жив. Виждала съм скали, които не могат да се мерят по издръжливост с брат ми.

Костюма въздъхна пак, но този път кимна, размени си оръжието с Телсин, за да може да използва алуминиевия пистолет, и го презареди. После се запъти към ямата. Мараси хвърли поглед на Телсин, която наблюдаваше останките на МеЛаан, стиснала пушката в готовност.

Поколеба се дали да я нападне. Костюма ѝ се подчиняваше. Тя не беше просто член на Котерията; имаше по-високо положение дори от чичото на Уаксилий. И явно беше аломант — начинът, по който беше използвала аломантичната граната, го доказваше.

Костюма се спусна в ямата с помощта на едно въже. Малко по-късно, Мараси дочу стъпки от коридора отвън и скоро в помещението нахлу тълпа войници със същите униформи като на онези в склада.

— Ниският — попита ги Телсин напрегнато. — Уейн. Забелязахте ли го?

— Сър? — откликна един от войниците. — Не, не сме го виждали.

— Проклятие — каза Телсин. — Къде се е шмугнал онзи плъх? Отделете възможно най-много хора и започвайте да претърсвате коридора и полето извън храма. Той е извънредно опасен, особено ако му е останала още някоя стъкленица хроносплав.

Мараси се обърна към Стерис, която още стоеше като вцепенена и се взираше с широко отворени очи в ямата, където Уаксилий беше пропаднал. Алик продължаваше да стиска Мараси за ръката, а иззад маската се виждаха само очите му.

— Ще ни измъкна оттук — прошепна им.

Някак си.

27.

„Ще ни издаде… Знаеш, че ще го направи.“

Уакс се завъртя по гръб и погледна нагоре. Мрак. Ямата криволичеше по пътя надолу — спомняше си как се удари в една от извивките, преди накрая да се озове тук.

Покварата да го вземе… Как беше възможно да му се вие свят при условие, че и без това не виждаше нищо? Опипа колана си и откри едно шишенце метал, което успя да изпие, за да попълни запасите си.