Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 224

— Подредете се в редица след мен, и вървете така — нареди им, без да се обръща. — От двете страни има скрити ями, а онзи леко потънал участък ето там е със скрит механизъм, който освобождава скритото острие, което ще падне от тавана.

— Откъде знае? — попита Стерис, стиснала по-малкото си тефтерче в ръка.

— Уакс е познавач на всичко, с което може да се убие човек — поясни Уейн. — И всички още ме гледате. Покварата да го вземе — да не смятате, че съм успял да се промъкна тук някак си и да свия проклетото нещо?

— Не — призна Мараси. — Но някой го е направил. РеЛуур, кандрата?

— Не — каза Уакс, коленичи и заразглежда парчетата стъкло, пръснати около подиума. — Били са тук от доста време насам, ако се съди по прахта.

Нямаше начин кандрата да е минал по коридора отвън. Бяха останали твърде много незадействани капани, а около всички, които бяха задействани, лежаха трупове.

Кандрата сигурно беше направил снимките, след което предвидливо беше решил да се върне у дома, за да събере още от себеподобните си и да организира истинска експедиция. Кандра бяха безсмъртни; той нямаше да бърза излишно да влезе тук. По-скоро би планирал да прекара години в изучаване на храма и тайните му.

Кой, тогава?

Телсин го подмина и стъпи на подиума. Под краката ѝ изхрущя стъкло. Когато Уакс вдигна глава, видя, че стои пред празния пиедестал, зяпнала от ужас.

— Как? — промърмори.

МеЛаан поклати глава.

— Какво би направила ти, ако тайно беше решила да откраднеш съкровището? Да оставиш стаята зейнала, така че да разберат всички или да заредиш капаните отново и да се измъкнеш скришом?

„Не“, помисли си Уакс. Да презареди капаните? Не беше вероятно. Хвърли поглед на чичо си, който беше застинал с лулата в ръка, втренчен в пиедестала и явно кипящ от гняв. Явно беше изненадан.

Или пък беше просто преструвка? Възможно ли беше да е нагласил това, след като беше откраднал Оковите, за да го заблуди? Уакс избърса праха от едно парче стъкло, после го пусна и си избра едно по-голямо, от ъглите на похлупака. Огледа го изпитателно, после взе друго парче и го задели встрани.

— Какво разочарование — каза Едуорн.

Изглеждаше искрено обезпокоен.

„Не е бил той“, помисли си Уакс, докато обтягаше една от ресните на мъглопелерината си, за да измери с дължината му парчето стъкло. „Не, това ще е по-назад…“.

Изправи се, а думите на останалите заглъхнаха като далечен шум в ушите му, докато разглеждаше предполагаемото хранилище на Оковите на Скръбта. Малък, увенчан с кадифе пиедестал, замръзнал във времето.

— Предполагам, че няма какво повече да се направи — каза Едуорн. — Време е да приключваме, тогава.

Уакс се завъртя и мигновено насочи пистолета си. Не към Едуорн, а към сестра си.

Тя се втренчи в него с ръка, застинала в джоба. После бавно извади отвътре един пистолет. Откъде го беше взела? Той не можеше да го усети. Беше от алуминий.

— Телсин — проговори Уакс дрезгаво.

Едуорн нямаше да дойде тук без двоен агент на своя страна. Беше най-логично да е тя. Но… Покварата да го тръшне.