Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 222

— Сигурен ли си, че е добра идея? — попита Мараси, докато подминаваха пръснатите камъни, стрели и копия.

Уакс не отговори. Умът му прехвърляше вариант след вариант, отчаяно опитвайки се да разгадае какво беше намислил чичо му. Не пропускаше ли да забележи нещо? Когато стигнаха до вратата, вече имаше няколко различни теории.

Едуорн огледа символите.

— Тласни онзи — каза, като посочи един от гравираните кръгове. — С аломантия.

Уакс нареди на всички, освен Уейн, да се отдръпнат. Ниският мъж кимна. На ръката си носеше металоема с огромен запас от здраве; беше подготвен и със скоростна сфера — за в случай, че отварянето на вратата беше някакъв капан.

Уакс Тласна. Нещо изщрака.

— Сега онзи — посочи пак Едуорн. — Онзи с триъгълния символ.

Щрак.

— И последно — този — докосна Едуорн друг от кръговете с опакото на ръката си.

— Това ли е? — попита Уакс.

— Твърдят, че ако объркаш поредността, вратата се блокира — отговори Едуорн спокойно. — Има вграден часовников механизъм, който ще я държи така още десет години. Можеш да изгубиш целия си живот в опити да познаеш комбинацията и пак ще имаш минимален шанс да я отгатнеш.

Той погледна Уакс, усмихна се и допълни:

— Тези символи явно образуват дума, която Лорд-Владетеля би разбрал.

Уакс хвърли поглед през рамо на Алик, който поклати глава объркано.

— На мен наистина не ми говорят нищо.

Уакс се обърна, затаи дъх и Тласна последния символ. Той изщрака. После, с глухо, тежко стържене на камък по метал, целият каменен блок се плъзна настрани и откри пътя навътре. Едуорн пристъпи към него, но Уакс насочи пистолета си към главата му и го накара да спре.

— Държа да отбележа — заяви Едуорн, — че положих много труд, за да разбера какво се крие в това място. Струва ми се неподходящо друг да прекрачи този праг преди мен.

— Жалко за теб — каза Уакс и стисна Телсин за рамото, когато усети, че се готви да се шмугне покрай него вътре. — МеЛаан?

— Разбрано — откликна кандрата.

Покварата да го вземе — накуцваше, докато минаваше през вратата. Един от краката ѝ беше по-дълъг от другия заради многото счупвания. Твърдеше, че не усеща болка, но ако беше решила да го излъже, нямаше как да разбере.

Пристъпи в стаята, от която се излъчваше мека, синя светлина. По стените имаше от онези светлини със стъклени повърхности.

— Нищо не ме удари на влизане — обади се тя отвътре. — Да се поразходя ли наоколо?

— Само около вратата — отговори Уакс, все още насочил пистолета си към Едуорн. — За да сме сигурни, че можем да влезем.

Зачакаха. Дори в стаята да имаше капани, които да са се задействали, не чуха нищо.

— Как изобщо можеш да чакаш? — попита Телсин. — Като знаеш какво може да се крие вътре? Чудо, което дори не можем да си представим.

— То няма да избяга.

— Никога не искаш да разбереш какво има зад вратата — прошепна Телсин. — Никога не си преследвал нови хоризонти. Къде е любопитството ти?

— Любопитство не ми липсва. Просто е насочено към неща, различни от онези, които ти намираш за вълнуващи.