Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 220

Беше застанала чак в другия край на преддверието, точно в началото на коридора с капаните. Уейн предвидливо се беше приближил до нея и стоеше наблизо, обърнат с гръб към вратата в дъното. Кимна небрежно на Уакс. Наглеждаше я.

— Виждам, че си откраднал един от диваците ми — каза Едуорн, като посочи към Алик. — Научи ли ви как да използвате медальоните? Както тези за топлина, така и тези за безтегловност?

Уакс стисна устни и не отговори.

— Няма нужда да се правиш на наивен, племеннико — продължи Едуорн. — Разбрахме за свойствата им по вида метали в състава им, разбира се. Жалко е, че не открихме по-малките летящи устройства, скрити в големия кораб. Това щеше значително да улесни пътуването ми дотук.

— Защо си дошъл, чичо? — настоя Уакс, като прекрачи прага и опря гръб на стената със спокойни движения.

Искаше да се подсигури, че зад гърба му няма стрелец. Остана впечатлен, когато забеляза, че Мараси е направила същото.

— Защо съм дошъл ли? По същата причина, както и ти, племеннико. За да открия едно оръжие.

— Имах предвид защо дойде при мен и се остави да те пленим. Предаваш ли се?

— Да се пред… Племеннико, дойдох, за да преговаряме.

— Нямам нужда да преговарям. Вече си в ръцете ми. Арестуван си за държавна измяна, убийство и отвличане. Алик ще свидетелства срещу теб.

— Дивакът ли? — попита Едуорн с развеселен тон.

— Имам и…

Едуорн почука рязко с бастуна си по камъните. Имаше метален накрайник. Глупаво от негова страна; Уакс можеше да го използва срещу него.

— Няма нужда, няма нужда — заяви Едуорн. — Аз не съм в твоите ръце, племеннико. Спри да се самозалъгваш с тези абсурдни илюзии, че ще постигнеш каквото и да било, като се опитваш да ме сплашиш. Дори ако някак си успееш да ме довлечеш в Елъндел и да ме затвориш в някоя килия, ще ме освободят след броени дни.

— Ще видим — каза Уакс, вдигна Възмездие и го насочи право в главата на Едуорн. — Бягай. Дай ми причина да го направя, чичо. Ако смееш.

— Ама че си драматичен. В Дивите земи ли те направиха такъв? — поклати глава чичо му. — Поглеждал ли си навън? С мен са дошли двадесетима аломанта и ферохимика, синко. Всеки от които е отлично обучен и готов да убива. Ти си в моите ръце.

Уакс запъна ударника на Възмездие.

— Късмет извадих, че съм те хванал тук, тогава.

— Аз не съм чак толкова важен за Котерията — усмихна му се Едуорн. — Не мисли, че няма да пожертват живота ми, за да се доберат до теб. Но няма да се стигне до там. Няма да ме използваш като заложник. Какво би спечелил от това? Вече открихме малкото ви корабче. Няма да се измъкнете оттук живи. Не и ако аз не заповядам.

Уакс стисна зъби, а Едуорн се приближи към ъгъла на преддверието и се настани на каменния ръб там. Бръкна в джоба си, извади лулата си и кимна за поздрав към Стерис, която беше седнала на същите камъни, но моментално се отдръпна от него.

— Може ли фенера за малко? — помоли Едуорн.

Стерис му подаде фенера. Той пъхна вътре клечка за запалване и използва нея, за да припали лулата си. Смукна няколко пъти, после се облегна назад, все още приветливо усмихнат.