Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 221

— Е? — каза накрая.

— Какво искаш? — попита го Уакс.

— Да ви придружа — обясни Едуорн и кимна към коридора. — От разпитите, на които подложихме диваците, след като успяхме да се разберем с тях, узнахме, че натам има коридор, пълен с капани. И…

Той млъкна за миг, после продължи:

— А, вие вече сте минали през капаните, така ли? Значи знаеш за вратата?

— Откъде знаеш пък ти? — обади се Алик и пристъпи напред, стиснал юмруци. — За коридора? За вратата?

— Капитанът ви знаеше много неща, които ти не знаеш, бих казал — отвърна Костюма. — Разказа ли ви за групата Ловци, които превозвала като млада? Как им дала да пият, а после подслушала тайните им? Каза, че се готвели да се върнат тук за наградата си.

— Капитанът — повтори Алик с измъчен глас. — Жива ли е тя?

Костюма се усмихна и смукна отново от лулата си, след което се обърна към Уакс:

— Мога да ви помогна да отворите вратата. Ключът е у мен. Предаден от устните на умиращ свещеник на един обречен Ловец, от него — на капитана на летящия кораб, а сега — и на мен.

Той разпери ръце, стиснал лулата с пръстите на едната.

— Опитваш се да ме измамиш — присви очи Уакс.

— Разбира се — отвърна Костюма. — Въпросът е дали можеш да ме надхитриш. Без споразумение няма как да продължим напред. Хората ми отвън не могат да влязат тук. Прекалено добре укрепена позиция е и не можем да рискуваме да повредим съкровището с експлозиви. Вие, от друга страна, не можете да излезете. Не можете да се доберете до Оковите без моя помощ, но не можете и да минете покрай армията ми от аломанти. Ще умрете от глад тук.

Уакс скръцна със зъби. Покварата да го тръшне, колко мразеше този човек. Едуорн… Костюма… Той беше като инфекция, която разяждаше все повече и повече раните на благородническото общество. Разпространяваше заразата си. Носеше със себе си страдание. Беше същинското въплъщение на интригите, които Уакс мразеше.

— Уаксилий — обади се Телсин от прага. — Не му се доверявай. Ще те измами. Ще победи. Винаги побеждава.

— Ще пробваме по твоя начин, чичо — каза Уакс неохотно. — Ще те оставя да отвориш вратата, но после трябва да се върнеш тук.

Едуорн изсумтя.

— Ще ми позволите да вляза през вратата и да видя какво има вътре. Иначе няма да ви помогна.

— Хората ми ще те следят. С оръжия, насочени право към главата ти.

— Нямам възражения.

Той смукна от лулата, задържа дима за момент и го издиша през оголените си в усмивка зъби.

Уакс го претърси от главата до петите. У него нямаше никакви влияещи се от аломантия метали, като се изключеше бастунът му — но нямаше и алуминий. Поне не и в такива количества, че да бъде опасен.

— Първо ти — каза Уакс и махна с пистолета си към входа на коридора, без да обръща внимание на ядния поглед на Телсин.

Уейн се изправи и я дръпна да мине встрани, а Едуорн влезе в коридора с нехайна походка, следван от струйките тютюнев дим. Мараси, стиснала пушката си така здраво, че кокалчетата ѝ бяха побелели, закрачи редом с Уакс, който тръгна след чичо си. Алик, Стерис и МеЛаан вървяха след тях. Уейн и Телсин бяха на опашката — по-добре беше да държат сестрата на Уакс възможно най-далеч от Едуорн.