Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 218

— Затова ли искаше да дойдеш тук толкова силно? — попита Уакс. — Смяташ, че ще постигнем нещо чрез мощта на онова, което открием тук?

— Поне ще помогне на обществото.

— Освен ако не го унищожи.

— Прогресът не означава унищожение. Дори ако означава, че нямаме място в света след него.

Тя отново потъна в собствените си размисли. Не можеше да я вини, че е в такова състояние след премеждието си. Искаше му се да бяха разполагали с времето да се върнат до Елъндел и да я настанят на някое топло, безопасно място, преди да се върнат пак тук.

Върнаха се обратно по стъпките си и подминаха капаните, които вече бяха задействали. Каменни късове, паднали от тавана, стрели и копия от стените — дори една каменна стена, която едва не се беше стоварила на пътя им, макар че МеЛаан я беше подпряла на един едър камък, за да не падне съвсем. Уакс пък беше успял да се мушне под нея и да Тласне няколко монети нагоре, за да я повдигне още повече. Накрая я подпряха с няколко камъка, за да остане така — но все пак им се наложи да се свият, за да минат под нея.

Наистина се натъкнаха на два капана, които не бяха забелязали — и задействаха и тях. Уакс установи, че се чувства все по-недоволен от развитието на мисията. „Толкова много усилия“, помисли си, когато забеляза как част от стената се плъзва настрани и от нея се люшват остри коси, които прорязаха въздуха със свистене. Въжетата им се бяха оплели едно в друго, така че не се оказаха опасни — но инженерната мисъл, необходима да бъде построен капанът, го удивляваше.

— Алик — каза Уакс, а ниският мъж побърза да завърже медальона за Връзка на китката си. — Защо народът ти е решил да скрие Оковите в толкова явно скривалище? Защо са построили този храм и са разгласили, че вътре има нещо ценно, а после са положили толкова усилия да поставят всички тези капани? Защо просто не са скрили Оковите на някое тайно място, което да не се набива толкова на очи — като някоя пещера, например?

— Както вече споменах, Оковите са и предизвикателство, о, Размишляващий — обясни Алик. — И не моят народ е създал храма. Свещениците, които са го построили, не са принадлежали към някой от народите, които съществуват в момента.

— Да. Каза и че Суверенът е оставил оръжието тук с изрична заповед да го пазят, защото ще се върне за него. Нали?

— Така гласи легендата.

— Значи в тези капани няма логика — махна Уакс с ръка към дъното на коридора. — Не са ли се тревожили за безопасността на краля ви?

— Простите капани като тези не са били в състояние да го наранят, Несъобразителен господарю — засмя се Алик нервно и хвърли пак поглед към МеЛаан. — Капаните са както обявление, така и предизвикателство.

Продължиха напред, но Уакс все още не беше удовлетворен. В обясненията на Алик имаше известна логика — също толкова, колкото в решението храмът да бъде построен сред планините. Постройката представляваше точно онова, което Уакс би очаквал от такова място — чак до най-дребните детайли.