Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 20

Последни бяха обувките. Нов чифт. Щяха да му убиват ужасно.

— Закъсняхме ли достатъчно вече? — попита той Стерис.

Тя хвърли поглед на часовника в ъгъла.

— Планирах да влезем след две минути.

— А, прекрасно — каза той и ѝ предложи ръката си. — Значи ще имаме възможността да подраним спонтанно. Е — да подраним със закъснението.

Тя го хвана за ръката и го остави да я поведе през стаята към вратата, която водеше към купола и главната зала на църквата. Дрютън ги последва.

— Сигурен ли сте, че искаш… да продължим? — попита Стерис, като го спря, преди да влязат в коридора, който водеше към купола.

— Започваш да се колебаеш ли?

— В никакъв случай — отговори тя незабавно. — Този съюз ще с много полезен за къщата ми и за положението ми в обществото.

Тя хвана лявата му длан с две ръце и продължи тихо:

— Но не искам да се чувстваш принуден да го направиш, лорд Уаксилий. Особено след онова, което ти се е случило по-рано тази година. Ако поискаш да се откажеш, ще го приема.

Начинът, по който стискаше ръката му, говореше нещо съвсем различно. Но тя явно не го забелязваше. Докато я гледаше, Уакс почувства, че започва да се колебае. Когато се беше съгласил на този брак, го беше направил от чувство за дълг към къщата си.

Сега усещаше нещо различно. Начинът, по който го бе подкрепяла през последните месеци, докато той скърбеше… Начинът, по който го гледаше сега…

Поквара и гибел. Той всъщност беше привързан към Стерис. Не беше любов, но той се съмняваше, че ще обича отново. Това беше достатъчно.

— Не, Стерис — каза. — Няма да се откажа. Това… не би било справедливо спрямо къщата ти, особено предвид всички пари, които похарчихте.

— Парите нямат…

— Не се тревожи — прекъсна я той, като я стисна леко за ръката. — Имах време да се възстановя донякъде след премеждието си. Достатъчно силен съм да го направя.

Стерис отвори уста да отговори, но на вратата се почука и Мараси надзърна вътре, за да види докъде са стигнали. Имаше тъмна коса и по-меки, заоблени черти от Стерис, а в момента носеше яркочервено червило и облекло, подходящо за модерна, прогресивна дама — плисирана пола и вталено сако с копчета.

— Най-после — каза тя. — Тълпата започва да става неспокойна. Уакс, тук има някакъв мъж, който иска да говори с теб. Опитах се да го отпратя, но… Е…

Тя влезе в стаята и отвори вратата по-широко, за да открие зад нея същия слаб мъж с кафявия костюм отпреди малко. Беше застанал до пепелните девойки в преддверието, което водеше към самия купол.

— Вие — обърна се към него Уакс. — Как стигнахте дотук преди Уейн?

— Не мисля, че приятелят ви ще дойде — каза мъжът, пристъпи прага покрай Мараси и ѝ кимна.

След това затвори вратата след себе си, обърна се и подхвърли на Уакс топка смачкана хартия.

Когато Уакс я улови, топката иззвънтя тихичко. Когато я разви, видя вътре двата сватбени медальона. На хартията пишеше: „Ще ида да се натряскам така, че да не мога да пикая прав. Весела сватба и прочее“.