Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 211

— Да — отвърна Алик, като наклони глава. Повдигна маската си, като разкри чифт мустаци и брада, които изглеждаха така нелепи, че чак да им се зарадва човек, и изгледа Уакс с благоговение. — Върнаха се при Ловците. А после… изчезнаха. Останалите казаха, че се били върнали при семействата си.

— Били са екзекутирани — каза Уакс и се изправи. — Разбрали са, че заради тях са загинали останалите от екипажа и че те са се опитали да откраднат Оковите. Върнали са се, защото капаните са убили твърде много от съучастниците им, взели са малко корабче, защото не са имали достатъчно екипаж за по-големия, и са се оправдали с някаква измислица как ги е застигнала свирепа буря.

Алик изглеждаше сащисан.

— Как… Как разбра, че…

— Непрекъснато го прави — каза Уейн. — По-добре не го насърчавай.

— Само теория — каза Уакс. — Но има доста доказателства в нейна полза. Стерис, Телсин. Искам да останете тук, докато…

— Идвам с теб — сопна се Телсин веднага и закрачи към тях, студена като мъртвите тела по пода. — Няма да се оставя да ми нареждат, Уаксилий. Няма да се оставя на чичо ми да ни настигне и да ме вземе в плен отново.

Уакс въздъхна и погледна към Стерис и Мараси.

— Аз ще остана — каза Стерис. — Някой трябва да наглежда да не дойдат Костюма и хората му.

Уакс кимна и погледна към Уейн.

— Дръж я под око.

После се обърна към Мараси и добави:

— А ти наглеждай него. Ще се върнем да ви вземем, ако намерим нещо.

Мараси кимна. Уейн въздъхна.

— Смятате да продължите напред? — попита Алик и се изправи, облещил очи. — О, Прибързаний, аз съм просто един низш пилот и никога не бих дръзнал да поставя под въпрос абсурдните ти заповеди, но… сериозно ли? Не видя ли труповете?

— Видях ги. МеЛаан?

— Заемам се — каза тя и се запъти към дъното на коридора.

— Велики — настоя Алик, — много е вероятно тук да има капани, предназначени да убиват себеподобните ти. Щом са предприели всички тези мерки, със сигурност са приготвили оръжия и срещу хората като теб.

— Да — съгласи се Уакс. — Онзи клин беше дървен.

— Защо тогава би… — започна Алик още по-настоятелно.

МеЛаан стъпи върху една от каменните плочи и задейства скрит механизъм, който изстреля копие от една от множеството малки пролуки на стената. Копието изскочи стряскащо бързо и прониза МеЛаан право през гърдите.

Тя въздъхна и сведе поглед.

— Направо ще си съсипя гардероба.

Алик зяпна смаяно и вдигна ръка, сякаш да вдигне маската си, само че тя вече беше на темето му. Поколеба се, неспособен да свали очи от МеЛаан, която издърпа копието от тялото си с небрежен жест.

— Капаните не изглеждат така застрашително, когато имаш на своя страна безсмъртен.

— Освен ако нямат заложени бомби — каза МеЛаан. — Ако загубя някой от клиновете си, трябва да сте готови да го пъхнете обратно на мястото му. И говорех сериозно — всичко това ще се отрази ужасно на дрехите ми.