Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 209
Брандън Сандърсън
— Значи…
— Значи все пак те съветвам да не пипаш нищо — каза тя.
— А. Добре.
Тя му се усмихна, обърна се напред и продължи нататък през отворената порта зад статуята. Беше широка и зееше като устата на някой тип, когото току-що си сритал в манерката.
Уейн огледа статуята отново и подритна леко върха на копието с крак. После го срита с петата си. После го удари с един камък. Накрая го изви няколко пъти.
То се откърти и изтрака върху камъните долу. На практика явно си е щяло да падне
На него всъщност не му пукаше особено какво богаташите намираха за ценно. Освен ако само по себе си не беше по-скъпо от цяла къща. Малката Софи Тарсел, изобретателката, се нуждаеше от още средства.
Уейн уви едрото острие, голямо колкото дланта му, с кърпичка, за да не му измръзнат пръстите. Заподсвирква си, докато подтичваше след останалите. Докато минаваше през портата, забеляза, че там наистина бе имало врата — голяма, двойна, — която в момента лежеше на замръзнали парчета.
Останалите се бяха събрали вътре, в просторното преддверие на храма. От двете страни имаше стенописи — точно като онези, които странната кандра им беше показала в имението на Уакс. Уейн пристъпи по-близо до единия, редом с Уакс, който вече го изучаваше.
Да. Същите стенописи. На единия бяха изобразени чифт гривни, поставени на пиедестал, а на онзи срещу него — същият чифт, но на ръцете на Лорд-Владетеля.
— Значи това със сигурност е точното място — каза Уакс. — Статуята беше достатъчно доказателство, но това вече го прави неоспоримо. РеЛуур е бил тук.
Излязоха от преддверието заедно и поеха през единствената врата, която водеше навътре, по един тъмен коридор. Какви бяха тези неопределени силуети отпред? МеЛаан и Стерис вдигнаха фенерите по-високо, макар че явно нито едната от двете нямаше намерението да продължи първа напред.
Мъжът с маската, обаче, си мърмореше нещо на неговия шантав език. Изглеждаше така, сякаш следи нещо с поглед. Някакви шарки от метал по стената? После отстъпи встрани и извади малкото кубче от джоба си. Направи нещо, отвори едната му стена и с помощта на чифт пинсети извади нещо, което изглеждаше като мъничко парченце необработен метал. Пъхна го в една кухина на стената, после дръпна надолу една ръчка.
Уейн дочу нещо като далечно жужене и по стените проблеснаха редички малки, сини светлинки. И, както подобаваше на атмосферата на това проклето място, бяха по-стряскащо злокобни дори от Стерис сутрин. Нямаше крушки, нито нещо друго, в което той да можеше да открие логика — просто места по стените, които явно бяха направени от прозрачно стъкло и излъчваха направо потискащо сияние.
Но то все пак беше достатъчно, за да видят какво представляват безформените сенки по пода. Тела. Обезпокоително много тела, отпуснати в неестествени пози. А локвите около тях… Замръзнала кръв.
Уейн подсвирна тихо.
—
