Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 207

— Назад, всички — заповяда Уакс и зае стабилна стойка, докато вятърът развяваше ресните на мъглопелерината му така, че плющяха във всички посоки.

Останалите отстъпиха от кораба, Уакс изръмжа от усилието и Тласна. Корабът се плъзна леко назад в снега, който го покри като вълна. Уакс продължи да Тласка, докато не се скри напълно.

— Супер — одобри Уейн.

— Да се надяваме, че няма да го забележи някой от Монетометите или Дърпачите им — каза Уакс, обърна се към храма и нарами пушката си. — Хайде, да се махаме от този вятър.

Нарамиха торбите си и се запътиха през каменното поле към крепостта. Стерис беше намерила отнякъде още един фенер и го беше запалила. Уейн забърза крачка и се изравни с пилота с маската.

— Междувпрочем, аз също съм аломант — заговори го.

Мъжът не каза нищо.

— Предположих, че ще искаш да разбереш — продължи Уейн. — Нали това ви е като религия или както е там. За в случай, че ти се прииска да боготвориш и още някого.

Отново — никакъв отговор.

— Аз съм Бързак — обясни Уейн. — Скоростни сфери, нали знаеш? И аз не бих имал нищо против онея засукани титли, мисля си. Прекраснейши. Премъдри. Ъъ… Шапконосител Великий.

В тишината прозвуча само поредния повей на вятъра и шумоленето на стъпките им.

— Виж какво — не се отказваше Уейн, — това никак не е честно. Уакс не иска да го боготвориш, нали така? Но все някого трябва да боготвориш. Такава е човешката природа. Вродено ни е. Та аз съм готов да ти помогна и да се съглася да…

— Той не те разбира, Уейн — прекъсна го Мараси, докато ги подминаваше. — Сменил е металоемите, за да се топли.

Уейн се закова на място, докато останалите продължаваха напред.

— Е, когато пак си сложи мозъка, някой да му каже, че съм бог, бива ли?

— Нямаш грижи — обади се Уакс, който вървеше начело.

Уейн въздъхна и побърза да ги настигне, но изведнъж спря. Какво беше това отстрани? Нарами чантата си по-удобно и се приближи към него, без да обръща внимание на виковете на Мараси да се връща. Там наистина имаше нещо, близо до високите скали. Едър силует, по-голям от къща, заледен на местата, където не беше покрит със сняг.

Уакс се присъедини към Уейн, присвил очи срещу вятъра, и изсумтя.

— Още един кораб — каза той. — Онзи, който са изпратили Ловците.

— Кои?

— Група хора от страната на Алик — обясни Уакс. — Дошли тук, за да унищожат това място. За щастие, изглежда, че не са успели.

Обърна се и понечи да се отдалечи, но Уейн го сръга в ребрата и кимна към ръката, която стърчеше от една от преспите. Когато се вгледа по-внимателно, успя да различи десетина трупа, или може би повече, замръзнали завинаги сред снежното море.

Уакс му кимна и двамата се върнаха при останалите. Мараси и Стерис бяха спрели, за да ги изчакат, заедно с мъжа с маската — който прекоси половината разстояние до новия кораб и замръзна на място, втренчен в него. Телсин беше продължила напред, а МеЛаан вървеше след нея. Останалите тръгнаха след тях и пилотът побърза да ги последва.