Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 208

— Сестра ти — обърна се Уейн към Уакс, — е малко…

— Прекалено емоционална?

— Аз щях да кажа „луда“ — призна Уейн. — Макар че не съм сигурен дали е от хубавата, или лошата лудост. Все още съм нямал възможност да я подложа на съответната проверка.

— Преживяла е много — каза Уакс, загледан напред. — Ще я заведем у дома и ще я заведем на лекар, ако е необходимо. Ще се върне към нормалното.

Уейн кимна.

— Е, ако го направи, вече няма да си пасва с нас.

Продължиха нататък. Покварата да я вземе, ама че беше внушителна тази крепост. Беше изградена от широки, каменни блокове — кой знае как се бяха измъчили клетниците, които ги бяха мъкнали дотук, — а отпред имаше стълбище, което водеше към огромна статуя. Отначало се изненада, понеже му се стори странно да се постави статуя на такова място — но все пак, онези в Елъндел бяха отрупани с курешките на милиони птици, така че може би именно тук беше по-подходящото място за нея.

Приближиха се към стълбите, борейки се със свирепия вятър. Медальонът му пречеше на студа да го прониже истински, но все пак беше неприятно. Когато стигнаха на върха на стълбището, трябваше да заобиколят огромната статуя, която изобразяваше мъж с дълго палто, хванал копие с едната си ръка и опрял върха му в камъните. Уейн се почеса по лицето, отстъпи назад и изви врат.

— Какво не му е наред с окото? — попита той и посочи нагоре.

Мараси пристъпи до него и присви очи в тъмата.

— Клин — каза тя тихо. — Като на монетата на Уаксилий.

Да, това беше. Един клин, който стърчеше от дясното му око. Уейн обиколи покритата със сняг основа на статуята.

— Клин в едното око — каза Уакс замислено. — Крепостта е била построена от Лорд-Владетеля. Защо ги е накарал да издигнат негова статуя с клин в едното око?

— Носи копие — отбеляза Мараси. — Онова, което е използвал, за да убие Оцелелия?

— Метално копие — каза Уакс. — Но няма линии. От алуминий е. Май има и на колана му. Скъпа статуя.

Мараси кимна.

— По думите на лорд Мъглороден, Лорд-Владетеля е бил прободен от три копия. Веднъж — от просяк, като възмездие за бедността, която причинил. Веднъж — от работник, заради мнозината, които поробил. И последен път — от принц, заради благородниците, които покварил. Но копията не го наранили.

— Хайде — повика ги Телсин от вътрешността на сградата, където ги чакаше заедно със Стерис.

Уакс и мъжът с маската се отдалечиха, но Уейн продължи да се взира в статуята.

— Замислих се за нещо — започна той, когато МеЛаан мина покрай него.

— Тъй ли? — погледна го тя.

Покварата да го вземе. На Уакс може и да му изглеждаше странно, защото тя беше на къмто милиард години, или нещо подобно, но на Уейн му се струваше, че е минало още по-дълго време, откакто някоя жена го беше поглеждала така. Не беше похот или нещо подобно — по-скоро… коя беше точната дума…

Привързаност.

Да, това беше.

— Уейн? — подкани го тя.

— А, да. Ами, това място е изоставено, нали така? Значи всичко тук е безпризорно.

— Е, сигурна съм, че много хора биха предявили претенции върху него — каза МеЛаан. — Но би им било трудно да докажат правата си.