Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 18
Брандън Сандърсън
Приземи се на улицата и мина покрай дълга върволица от карети. Гостите вече бяха заели местата си — церемониите на Оцеленците повеляваха сватбите да започват или много рано сутринта, или късно вечерта. Уакс кимна на неколцина от хората, които подмина, и не можа да се сдържи да не извади пушката си от кобура и да я облегне на рамо, докато се изкачваше по стълбите и отваряше вратата пред себе си с Тласък.
Стерис се разхождаше напред-назад из фоайето, облечена в елегантна бяла рокля, избрана благодарение на списанията, според които този стил беше модерен в момента. Косата ѝ беше сплетена на плитки, а гримът — изкусно положен от професионален гримьор специално за случая, и всъщност изглеждаше наистина много красива.
Уакс се усмихна, когато я видя. Напрежението и тревогата му отстъпиха малко назад.
Стерис вдигна поглед, в който той влезе, след което забърза към него.
— Е?
— Не ме убиха — отговори той, — така че това поне е хубаво.
Тя хвърли поглед към часовника.
— Закъсня — каза му. — Но не много.
— Аз… съжалявам?
Тя бе настояла той да участва в операцията. Всъщност го беше планирала. Такъв беше животът със Стерис.
— Сигурна съм, че си направил всичко по силите си — каза тя и го хвана под ръка.
Беше топла и дори трепереше леко. Стерис може и да беше резервирана, но за разлика от онова, което мнозина мислеха за нея, не бе лишена от чувства.
— Операцията? — попита го.
— Мина добре. Без жертви.
Двамата влязоха в едно странично помещение, където Дрютън — прислужникът му — ги чакаше до маса, върху която беше подреден белия сватбен костюм на Уаксилий.
— Нали разбираш, че участието ми в констабълска операция в деня на сватбата ми само ще затвърди репутацията, с която се ползвам в широкото общество?
— Каква репутация?
— На недодялан грубиянин — отговори той, като свали мъглопелерината и я връчи на Дрютън. — Нецивилизован дивак от Дивите земи, който ругае в църквата и ходи на коктейли въоръжен.
Тя хвърли поглед на пушката, която той бе захвърлил на дивана.
— Обичаш да си играеш с представите на хората за теб, нали? Искаш да ги накараш да се почувстват неудобно, за да ги извадиш от равновесие.
— Едно от малките удоволствия в живота, които ми остават, Стерис — отговори той и се усмихна, докато Дрютън разкопчаваше жилетката му. После свали както нея, така и ризата си, и остана гол до кръста.
— Виждам, че и аз спадам към числото на онези, които обичаш да смущаваш — каза Стерис.
— Възползвам се от онова, с което разполагам — отвърна Уакс.
— Затова и винаги, когато готвиш яхния, вътре има по малко плъхско?
Уакс се поколеба за миг, после подаде дрехите си на Дрютън.
— И на теб ли ти го е казвал?
— Да. Все повече се убеждавам, че изпитва репликите си първо на мен — отговори тя и скръсти ръце. — Уличен гамен такъв.
— Няма ли да излезеш, докато се преобличам? — попита Уакс, развеселен.
— Ще се венчаем след по-малко от час, лорд Уаксилий — каза тя. — Мисля, че ще понеса гледката на голите ти гърди. Междувпрочем,
