Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 19

Уакс разкопча дървените копчета на панталона си. Стерис се изчерви, преди да се обърне и най-после да застане с гръб към него. Миг по-късно проговори пак, макар че звучеше леко смутена.

— Е, поне се съгласи на церемония, както си му е редът.

Уакс се усмихна, настани се на стола по бельо и позволи на Дрютън да го обръсне набързо. Стерис остана на мястото си, заслушана. Най-накрая, докато Дрютън бършеше пяната от лицето на Уакс, попита:

— У теб ли са медальоните?

— Дадох ги на Уейн.

— Какво си направил?!

— Нали искаше да има един-два инцидента по време на сватбата? — каза Уакс, като се изправи, взе новия чифт панталони от ръцете на Дрютън и ги обу.

Откакто се върна от Дивите земи, не беше носил бяло особено често. Там бе по-трудно да се поддържаш чист, поради което не си заслужаваше да се носи.

— Предположих, че това ще е добър вариант — добави.

— Исках предварително планирани инциденти, лорд Уаксилий — отвърна тя рязко. — Не са повод за безпокойство, ако сме запознати, подготвени и в състояние да ги контролираме. В случая на Уейн, обаче, не отговаряме на тези определения, не мислиш ли?

Уакс се закопча, а Дрютън свали ризата му от близката закачалка. В мига, в който чу шумоленето, Стерис се обърна моментално — все още със скръстени ръце, без да дава вид, че се е случило каквото и да било, камо ли да е била притеснена.

— Радвам се, че помолих да направят копия.

— Направила си копия от брачните ни медальони?

— Да — отговори тя, и прехапа устна за миг. — По шест от всеки.

— По шест?

— Останалите четири не пристигнаха навреме.

Уакс се ухили, дозакопча ризата си и даде на прислужника да се оправя с ръкавелите.

— Няма друга като теб, Стерис.

— Технически погледнато, същото се отнася и за Уейн — както и за Поквара, ако става въпрос. Ако се замисли човек малко повече, това не е особено голям комплимент.

Уакс си сложи тирантите и остави Дрютън да се суети около яката му.

— Не разбирам, Стерис — каза, застанал неподвижно, докато прислужникът работеше. — Подготвяш се така старателно за момента, в който нещата ще се объркат — сякаш знаеш и очакваш, че животът е непредсказуем.

— Е, и?

— Е, животът е непредсказуем. Значи единственото, което може да стане, ако се подготвяш за злополуките, е нещо друго да се обърка.

— Доста черногледа философия.

— Така се отразява животът в Дивите земи.

Той я изгледа как стои със скръстени ръце, великолепна в бялата си рокля, и потупва по лявата си ръка с показалеца на дясната.

— Просто… се чувствам по-добре, ако се постарая — обясни тя най-после. — Някак си, ако всичко се обърка, така поне ще знам, че съм опитала. Намираш ли логика в това?

— Всъщност мисля, че да.

Дрютън отстъпи назад с доволно изражение. Костюмът вървеше с много изискано шалче и елече, и двете в черен цвят. По-традиционни — както Уакс предпочиташе. Папийонките бяха за търговците. Облече фрака. Долните краища на раздвоения на кръста гръб се опираха в краката му. След миг колебание препаса и колана с кобура си и сложи Възмездие в него. На предишната си сватба също носеше оръжие — защо не и сега? Стерис кимна одобрително.