Читать «Денят на пришълците» онлайн - страница 8

Понякога обаче войната връхлиташе ненадейно и не оставяше никакъв избор. Този случай изглеждаше точно такъв. Дори като пенсионер, той навярно имаше с какво да помогне. В крайна сметка, още от времето на Виетнам негова основна специалност бяха чуждите култури, макар изобщо да не си бе представял, че ще си има работа с толкова чужда култура. И все пак съществуваха някои общи принципи, които навярно щяха да са валидни и сега…

Внезапно идиотското редуване на сцените на екрана започна да го дразни и Полковника отново излезе навън.

Бесните въздушни течения от пожара се заеха да разтърсват самолета на Кармайкъл още в мига, в който излетя. Това го затрудни за кратко, но той автоматично овладя машината, като призова движенията от скритите кътчета на нервната си система. Майк вярваше, че е по-важно да усещаш полета с пръстите, раменете и бедрата си, отколкото да го разбираш. Разумът можеше да отведе човек надалеч, но в крайна сметка трябваше да използва подсъзнанието си, иначе неминуемо щеше да загине.

Пък и това не бе нищо в сравнение с трудностите, с които трябваше да се справя във Виетнам. Днес поне никой нямаше да го обстрелва отдолу. Именно във Виетнам беше научил всичко, което знаеше за полета в топли въздушни течения.

Сухият сезон в блатистия юг на онази нещастна страна бе времето на годината, по което селяните горяха стърнищата и цялата земя се криеше в дим и зной. Видимостта стигаше най-много хиляда метра. Това беше денем. Повече от половината си бойни задачи трябваше да изпълнява нощем. Добре познаваше и мусонния сезон, характерен със силните си странични пориви на дъжда, време, почти също толкова ужасно за полет, колкото и сезонът на горящите стърнища. Партизаните от Виет Конг и приятелчетата им в батальоните на северновиетнамската армия обикновено предпочитаха да се придвижват в лошо време, когато не би летял никой нормален човек. И Кармайкъл бе над тях, разбира се.

Войната беше свършила преди повече от трийсет години и въпреки това все още живееше в спомените му така, като че ли бе прекарал последните шест дни в Сайгон, а не в Ню Мексико. Тъй като беше лошото момче на семейството, за да постъпи примерно в армията, както се очакваше от него, и в същото време бе прекалено Кармайкъл и никога не си беше помислял да изклинчи от дълга си да помогне на родината да защити сигурността си, той прекара войната като пилот във военноморската авиация и управляваше двумоторен самолет OV-10S в Четвърта ескадра, която действаше край Бин Тюй.

Всичко това продължи дванайсет месеца — от юли 1971-а до юни 1972-а. Стигаше му. Предполагаше се, че OV-10S са разузнавателни самолети, но във Виетнам те изпълняваха поддържаща функция и излитаха, натоварени с ракети, картечници, 20-милиметрови оръдия, бомби и всевъзможни други оръжия. С цялата тази тежест едва успяваха да се издигнат на височина хиляда метра. През повечето време летяха под облаците, а понякога се спускаха почти на равнището на върхарите, на не повече от трийсетина метра, седем дни седмично, обикновено нощем. Кармайкъл смяташе, че е преизпълнил войнишкия си дълг към родината си.