Читать «Денят на пришълците» онлайн - страница 6

През петнайсетте минути, откакто гледаше големия супермодерен екран, вграден в розовите тухли на стената в дневната, по всички канали без прекъсване се редуваха все същите две изумителни сцени.

Първата представляваше поглед от въздуха към големия пожар по северозападния край на лосанджелиската низина: кълбящи се черни облаци, червени огнени езици, тук-там отделни пламтящи къщи или дори редове от къщи. Втората бе гротескна, невероятна, дори абсурдна — шест гигантски извънземни същества, които тържествено обикаляха из полупустия паркинг на огромен търговски център в Портър Ранч. От купчина овъглени автомобили зад тях се подаваше лъскав цилиндър на нещо, което според него бе наземната им кола, надигнала нос нагоре под четирийсет и пет градуса.

От време на време камерата показваше гледки от различни ъгли, но сцените оставаха неизменни. Поглед към пожара, после към пришълците в търговския център. Пак пожарът, този път още по-силен отпреди, и отново извънземните на паркинга. И така нататък, и така нататък.

А в главата на Полковника постоянно се въртеше все същата мисъл: „Това е нашествие. Ние сме във война. Това е нашествие. Ние сме във война“.

Разумът му спокойно можеше да се справи с идеята за пожара. И преди бе виждал горящи къщи. Катастрофалните пожари бяха ужасна част от калифорнийския живот, но не можеха да се избягнат, след като над трийсет милиона души бяха решили да се заселят в район, чийто климат притежаваше абсолютно нормална особеност — сух сезон, продължаващ от април до ноември. Октомври беше месецът на пожарите, когато покритите с трева хълмове изсъхваха и откъм пустинята започваха да духат дяволски ветрове. Не минаваше и година без пожари и на всеки пет-десет години настъпваше чудовищно бедствие — пожарът на Холивуд Хилс през 1961-а, когато Полковника бе младеж, онзи в Санта Барбара през 1990-а, другият в района на залива, опустошил огромна част от Оукланд година-две по-късно, пожарът в Пасадина в Деня на благодарността и така нататък.

Но онова другото… извънземни космически кораби, приземили се в Лос Анджелис и изглежда, както в момента съобщаваха по телевизора, поне на още дванайсет места по целия свят… странни пришълци, най-вероятно войнствени и враждебно настроени, пристигнали без предупреждение… нахлули Бог знае поради каква причина в това общо взето мирно и благоденстващо място, каквото представляваше планетата Земя в началото на двайсет и първи век…

Това беше като на кино. Научна фантастика. То разсипваше на пух и прах представата на човек за подредената структура на света, за предвидимия ход на живота.

През всичките си години Полковника бе прочел един-единствен научнофантастичен роман, при това много отдавна — „Война на световете“ от Х. Дж. Уелс. По онова време не беше полковник, а висок, мършав гимназист, надлежно подготвящ се за живота, който вече знаеше, че ще води. Стори му се интелигентна, забавна книга, но краят й го подразни, защото задаваше интересен въпрос — „Какво ще направиш, ако се изправиш пред абсолютно непобедим враг?“ — и не даваше отговор. Марсианците не бяха завладели Земята не заради хитроумна военна стратегия, а по пълна случайност, щастлив биологичен инцидент.