Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 99

Излязохме над малка зала. Намирахме се в ложа, добре прикрити за хората в залата. Но ние виждахме всичко, което ставаше долу.

Там имаше издигнат подиум. Зад него се виждаха врати. На подиума голямо кресло с висока облегалка беше обърнато към празните места за публиката. Фотографите разполагаха принадлежностите си. Намалиха осветлението в залата. Светкавиците им бяха заредени и готови.

След като подреди нещата, Медисън стана бъбрив.

— Онова кресло — обясняваше ми той — е историческо. Същото, в което седял Шефът Туид и събирал подкупите от целия град. Е, след малко ще стане още по-историческо.

Двойникът на Гениалното хлапе влезе със спринт през един страничен вход. За пръв път го виждах на живо. Всъщност, като оставим настрана високия за възрастта му ръст и русата коса, в него нямаше нищо от излъчването на Хелър. Не само заради щръкналите зъби и изпъкналата челюст, дори не заради очилата с рогови рамки. Приличаше на долен готованец. Бях много доволен. Та този скапаняк не би могъл и на кутре да заповяда да размаха опашка! Но пък имаше някакво нагло самочувствие. Фотографите се стараеха да го настанят в креслото точно както им беше необходим. А той имаше свои идеи как да изглежда.

Беше облякъл червен състезателен екип с предпазна каска на главата и смяташе, че с нея има по-добър вид, а фотографите му казаха да разкара тази „бибипска“ каска, защото му засенчвала лицето.

Повече от любопитство, отколкото от предчувствие за наближаваща опасност, попитах Медисън:

— Кой гангстерски шеф вкарахте в играта?

— Ами как, главния. Смит, имената правят новините. Разбира се, че се обадихме на capo di tutti capi. Естествено, че поканихме Фаустино Наркотичи — Примката.

Стъписано си припомних погребението.

— Чакайте! В мига, когато Фаустино разбере, че това е Уистър, ще избяга! Гарантирам ви!

— Хайде, хайде! — усъмни се Медисън. — Какви ми ги разправяте?

Литна надолу по странична стълба към залата и припряно даде нареждания. Върна се горе.

— Уф, Смит, ама вие все до последния момент протакате. Можехте да съсипете цялото забавление. „Бибип“! Това е то да работиш с непрофесионалисти! Но сега всичко ще мине гладко.

Фалшивото Гениално хлапе нахлупи каската и пусна тъмния предпазник на лицето си.

Зад сцената изведнъж настана трескава суетня.

Трима телохранители на Фаустино влязоха в залата. С рязаните си пушки те проверяваха няма ли нещо скрито в седалките. Увериха се, че в камерите няма оръжия. Отваряха врати. Искаха да се убедят, че тук не се подготвя убийство.

Медисън и аз се дръпнахме назад. Телохранителите набързо плъзнаха погледи по ложите и се задоволиха с поставянето на човек, който да стреля, ако над парапетите се подаде някоя цев.

Фаустино влезе с патешко клатушкане през вратата зад сцената. Худуърд беше с него. Старият репортер сложи в ръката на Фаустино голяма пачка пари и ги разгъна като ветрило. Пръстените на capo di tutti capi заблестяха, докато окончателно подреждаше банкнотите.

Двойникът на Гениалното хлапе седеше в креслото с шлем на главата, гледаше напред.