Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 98

Медисън повиши глас:

— Днес! Трябва ни днес! Само така ще го лепнем на първа страница вдругиден! Да не си посмял да не получиш съгласието му!

От мястото си можех да видя Худуърд, който се прегърби на стола си и придърпа един телефон. Опитваше се да се свърже с някоя голяма клечка, защото явно мина през няколко посредници.

Въпреки страданията си се примъкнах по-наблизо, за да чувам през данданията наоколо.

Беше постигнал целта си.

— … сам виждате, сър, тъй като сте един от най-изтъкнатите и уважавани граждани, искаме вие да връчите наградата… О, да, сър, съзнавам, че и вие се стараете да изградите образа си в очите на обществеността. Затова веднага се сетих за вас… Наградата е парична и се връчва на Най-честния човек на годината… Да. Да, сър, помислил съм и за това. Като ви свързват с Най-честния човек на годината, разбира се, това прави и вас честен човек и спомага за вашия образ… Не, не мога да ви кажа името на наградения. Точно сега теглят листчето с името…

Медисън припряно тикна в ръката му листче. Худуърд го погледна.

— Церемонията ще бъде проведена днес, в три следобед, в тържествената зала на Тамани Хол. Ще ви отнемем само няколко минути… Да, сър. Ще присъстват само подбрани представители на пресата… Всъщност само аз и фотографите, никаква телевизия… О, да, сър, мога да ви уверя, че ще бъде отразена в цялата страна и ви гарантирам, че ще съгласувам с вас заглавията и текста до последната дума. Можете да разчитате на мен, сър.

Той прекъсна и стана.

— Ще отиде там. Така добре ли е, Медисън?

— Всичко е наред, Боб. А сега слушайте всички, трябва бързичко да се захванем с това. Боб, ти тръгвай веднага и отиди там с него. Вземи такси.

Старият репортер се затътри към изхода.

Медисън подбра трима фотографи. Изпрати ги бързо да се гримират, за да не бъдат разпознати. След това ги накара да облекат бронирани жилетки.

След това се обади да даде заповедите си на фалшивото Гениално хлапе.

Започнах да губя нишката на събитията. За какво им трябваха грим и бронирани жилетки?

Едва когато всички се натоварихме в един с нищо неотличим микробус, успях да попитам Медисън.

— Когато си имаш работа с ганстери, всичко е възможно — отвърна той. — Учуден съм, че и вие идвате с нас. Това е професионална задача.

— Идеята беше моя — казах, докато се присвивах от болки, защото колата мина през дупка в пътя.

— Така е. Искрено съм ви благодарен за вашата помощ и подкрепа. Идеята е велика.

Но на мен ми беше много мътно КАКВА идея осъществявахме в момента.

Бързахме по претъпканите улици. Беше студено, валеше мокър сняг. Пътната настилка сивееше мокро. Подходящо време да ударим Хелър.

Спряхме до задния вход на Тамани Хол. Това беше наскоро реставрирана сграда насред парк, използваха я само за най-възвишените тържествени случаи. Очевидно Роксентър беше дал парите за реставрирането и земята наоколо, притежавана от него, си беше вдигнала цената. Всичко в името на хората. Така че Медисън можеше да разполага с това място.

Беше три без четвърт. Фотографите светкавично нахълтаха в сградата. Медисън ме поведе по друго стълбище.