Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 100

Худуърд даде окончателните си наставления на Фаустино.

Ганстерският шеф затътри тлъстините си встрани от креслото.

Фотографите бяха нащрек.

Фаустино опъна устни в своята най-добра златозъба усмивка. Каза:

— Като най-честен гражданин на Ню Йорк имам честта да ви връча тази награда като Най-честен човек на годината.

Той подаде парите на фалшивото Гениално хлапе.

Този Уистър протегна ръка към банкнотите, а с другата смъкна каската от главата си. Усмихваше се.

Блеснаха светкавици!

Усмивката замръзна върху лицето на Фаустино.

Той нададе писък!

Парите се разхвърчаха от ръката му.

Побягна!

Телохранителите му побягнаха!

Фотографите побягнаха!

И ние побягнахме!

Докато се натъпквахме в микробуса, Худуърд ни догони, не ни позволи да хлопнем вратата и влезе. Беше вбесен.

— Ти ме насади! — кресна на Медисън.

Медисън попита фотографите:

— Заснехте ли това?

Те кимнаха самодоволно.

Худуърд каза:

— Не знам защо избяга, но знам, че Фаустино ще ме убие! Когато съборих президента — размина ми се, но няма да ми се размине с един capo di tutti capi!

— Аз мисля за всичко — увери го Медисън. — Ти от години си мислиш за пенсиониране. Ето ти билета, който винаги ми е под ръка. Директен полет до Израел. Издаден е на името на Мартин Борман. Има и чудна стая в хотел, резервацията е на същото име. Ето ти и собствения ми златен часовник за твоята дългогодишна вярна служба.

— Почакайте — спрях го. — Не проумявам какво ще излезе от всичко. В образът на Гениалното хлапе съвсем не се вмества и честността. Какво се опитвате да постигнете?

— Скъпи ми Смит, явно вие, макар и да ви хрумват великолепни идеи, всъщност нямате представа за основните принципи и тънкостите във вестникарския бизнес. Преди всичко това е индустрия на развлеченията. Никога не позволявайте на някого да схване какво се опитвате да постигнете, най-вече не давайте на читателите да усетят какво става. Разочаровате ме. Ако бяхте професионалист, бяхте длъжен да кажете „Осемнадесет пункта, цитат — «Медисън успя отново», край на цитата“. А вие вместо това ми задавате въпроси. Можем ли да ви оставим някъде? Трябва бързо да откараме Худуърд до летището.

Четвърта глава

Всички онези банкноти, литнали от сцената, ми напомниха, че съм разорен. За нещастие Худуърд бе останал да ги събере и точно затова едва не изтърва микробуса. Но аз нямах намерение да изтърва нищо. Вдругиден, щом Хелър бъде разгромен — макар да не знаех точно как, надеждата ми беше голяма, — вашият покорен слуга щеше да се махне от Ню Йорк. Както го бях замислил, всичко висеше на косъм. Припомних си, че маршрутът от Турция до Щатите минаваше през Рим, Париж и Лондон, припомних си също как по тези места съдираха кожите на туристите и затова имах нужда от налични пари.

Разполагах само с един начин да се сдобия с тях. Да изтръгна с изтезания комбинацията от мис Пинч, а после възможно най-гнусно и кърваво да я убия. Нямах избор — твърде слаб и разколебан бях, за да грабя банка. Но в Апарата обучават човек как да се справя с такива извънредни положения. Знаех какво да предприема.