Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 97

Медисън ме прекъсна:

— Огромни суми ли? Смит, честността е ключ за успеха във връзките с обществеността. Нито дума не сме казали за действителните суми, с които М. И. Р. и „Октопус“ уредиха прекратяването на делата. Достатъчно е да прочетете публикациите от последните два дни. И двете дела бяха уредени срещу една кръгла нула. Така че е естествено той да даде цялата сума за благотворителност. Никакви пари няма забъркани в тази история. Смит, аз винаги поддържам тясна връзка с действителния живот. Сам виждате, че за утре имаме без никакво съмнение първа страница, и то в национален мащаб! Какъв жест! Колко е присъщ за щедрата му душа! А и вече жиците се нагорещиха да го предаваме до всеки вестник в тази страна.

Понечи да вземе телефонната слушалка. Натиснах още по-силно ръката му въпреки болките.

— Тогава ще е други ден — извиках му. — Нямате нищо за вдругиден, а аз ви го давам!

— Да, признавам — съгласи се Медисън, — че вдругиден е доста далечно бъдеще. Разбирате ли, образът, който се опитвам да създам, е…

— Тогава изслушайте ме! Отворете си ушите. Ето ви я сензацията! „Гениалното хлапе е свързано с мафията“! Медисън, той е затънал до уши в организираната престъпност! Близък е с мафията!

— Че кой не е? — започна той. — Нашите най-достойни съграждани… Чакайте малко, Смит. Чакайте. Мисля, че…

Той изскочи иззад бюрото си. Заразхожда се из стаята. Гърчеше се от вдъхновение.

Опитах се да му кажа още нещо, но той вдигна ръка да мълча. Настоявах. Той извиси глас:

— Факти, Смит. Опитвате се да ме разсеете с факти. Смит, фактите нямат нищо общо с връзките с обществеността. Заблуждавате се! Вестниците нямаше да се продават, ако пишеха за действителността. Така че млъкнете.

Отказах се.

Той се поразходи още малко.

— Я да видим. Отчаяно се мъчех да измисля как да го върна в петролния бизнес. Трябва да създаваме нови конфликти. Образът, образът. Трябва да мисля за неговия образ. За връзките. За имената. Това е! ИМЕНАТА! Смит, имената правят новините. Трябва да го забъркаме с големи имена. Това е то! Прав бяхте, Смит! Връзките му с гангстерите са страхотна идея!

Свлякох се в най-близкото кресло. Вкарах му ум в главата!

— Трамп! — крясна той към съседната стая. И Тед Трамп притича. — Тед, трябва ми някой от репортерите, който познава шефове на мафията, но и когото можем да похарчим.

Трамп отговори:

— Ами имаме стария Боб Худуърд. Някога бил страхотен репотер в разследванията. Даже на времето смъкнал от власт Никсън и разни други бандяги. Но това било преди десетилетия. Вече не го бива да хапе… всъщност няма и зъби. Можем да го похарчим.

Те в миг изчезнаха от стаята. Видях ги как притиснаха в ъгъла един посивял дъртак. Говореха тихо, но възбудено.

О, Богове, благодаря ви, най-после нещо се раздвижи! Направих бързо някои изчисления. Можех да оживея днес, вероятно и утре. В никакъв случай по-дълго. Ако моят план проработеше, щях да смачкам Хелър и да избягам от Ню Йорк и мис Пинч! Ходех по самия ръб на пропастта.