Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 101

Честно казано, бих искал да подмина в тези самопризнания последвалата вечер. Твърде смразяваща е. Не бива да се проповядва убийството сред младежта, а тези самопризнания някой ден биха могли да попаднат — да ни пазят Боговете от това! — пред очите на още неукрепнали умове. Дори един Върховен съдия би пребледнял от описанието на случилото се.

Но най-искрено ще продължа, както обещах, въпреки че разказът за следващите няколко часа ме изпълва с угризения. Сред всички мои престъпления и щуротии това беше най-лошото.

Знаех къде да намеря оръжие в Ню Йорк — в някой супермаркет.

Паролата за този ден беше „Лукавство“. В Апарата съществува похват, наречен „Убийство с подмамване“. При него смъртоносните намерения се маскират като нежно влечение.

Куцуках край рафтовете на супермаркета и се подпирах на количката за пазаруване. Намерих, каквото търсех, при подправките — голяма ярка кутия „Червен пипер Маккормик“.

Изпълзях с помощта на количката до цветарския щанд. Тъкмо наближаваше Коледа и затова имаха огромни букети бели хризантеми. Въпреки скъпотията купих от най-хубавите.

На излизане убедих пубертетчето да не ги смачква в пакет, а да ги увие така, че да останат открити отгоре.

Излязох навън и си намерих едно по-тъмно местенце. Покрих носа си с плътна кърпа и колкото можах по-ловко с тези бинтовани ръце извадих червения пипер и грижливо намазах всяко цвете. Много време ми отне.

После захвърлих в боклукчийската кофа празната кутия от червения пипер и покрих букета отгоре.

Ликуващо предвкусвах какво ще се случи. Както винаги, мис Пинч щеше да отвори вратата, насочила пистолет към мен. Аз щях да й кажа: „Вие ме излекувахте от мъжката ми зверщина и ви поднасям това, за да изразя най-добрите си чувства.“ А тя щеше да каже: „О, колко мило!“, да вземе букета, да дръпне хартията, за да види цветята и да ги помирише! Само от това се нуждаех. Докато се свива в кихане, щях да й отнема пистолета. И да я ударя с него по главата. Щях да я завлека до онова легло и да приложа всеки наличен в стаята инструмент за мъчения, докато науча комбинацията. А Кенди? Нея просто щях да гръмна в червата и да се смея, докато се гърчи.

Спрях такси. Остави ме на една пресечка от целта, за да не могат после да проследят пътя ми до местопрестъплението.

Беше много тъмно. Беше отминал часът на най-натовареното движение. Трябваше да са вкъщи.

С последни сили се примъкнах до сградата. Свлякох се по стъпалата до входа на мазето. Уверих се, че никой не стои зад гърба ми. Натиснах звънеца.

Стъпки.

Успех!

Беше мис Пинч!

Облечена в мъжки панталон и риза. Както подозирах, държеше револвер.

Отвори вратата и решетката, после отстъпи навътре.

Казах й:

— Мис Пинч, вие ме излекувахте от мъжката ми зверщина и ви поднасям това, за да изразя най-добрите си чувства.

Протегнах ръка с цветята.

Но събитията не се развиха според сценария.

— Цветя ли? — попита тя. — Ах, ти, мръсен „бибипец“! Значи си намислил да ми отнемеш Кенди, а? Ами да вървиш по дяволите!

Сграбчи увития букет.

Избута ме назад с оръжието.