Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 85

— Това са копия от истинските разписки, които се намират в канцеларията. Като знаех какво ще направиш, извадих копията и сега ги виждаш. Ето тези са най-обикновени разписки, каквито ти подписа. Но я виж ей тези.

Погледнах. Що за чудновата разписка! Върху нея бяха наложени снимка на лицето ми отдолу и малко под ъгъл, имаше и пръстов отпечатък.

— Малцина знаят — процеди мис Пинч през стиснати зъби, — че под тезгяха има камера. Прави снимка на подписващия през разписката и я налага върху нея. Също малцина знаят, че химикалката, с която подписвате на гише 13, взема пръстов отпечатък и с електронен скенер го прави част от разписката. Така че тя съдържа всичко — сумата, датата, лицето и отпечатъка. Няма значение с какво име подписваш.

— Искате да кажете, че Роксентър…

— Не, не, не онзи идиот — прекъсна ме мис Пинч. — Самата мис Гребол е инсталирала това. Усъвършенстване на системата. Разписките със снимки и отпечатъци не отиват в архивите на фирмата. Ти смяташе, че не съм обучена. Но тя ми показа точно как трябва да работя. — Усмихна ми се зловещо и заби лакът в моя наранен и гол гръден кош. — Доста е хитро. Така мис Гребол можела да прибира половината от сумите в налични. Разбираш ли, ако някой се размрънка, тя само трябвало да съобщи на Данъчната служба за теглената сума. Укритите доходи водят до тригодишна присъда, която се лежи във федерален затвор. Това е минимумът. А който донесе за укрития доход на Данъчната, получава от 10 до 20 процента от парите. — Тя ме зашлеви и се усмихна. — Нали разбираш, Инксуич, сега си ми паднал в ръчичките. Мис Гребол обичаше парите. Аз харесвам други неща. Подобрих системата. Ако не изпълняваш точно каквото ти казвам, мога с едно мръдване на пръста да те пратя три години зад решетките. При това ще спечеля 10–20 процента от сделката съвсем законно. На мис Гребол й липсваше въображение, макар и да беше лукава посвоему. Като се възползвам от тази система, мога да изнудвам половината служители на „Октопус“. И да получа повече пари и услуги, отколкото мис Гребол някога си е мечтала.

Тя се изправи. Стоеше гола в червената светлина. Вдигаше пълни шепи пари и ги пръскаше над мен. Пърхаха наляво и надясно, сипеха се по моята посиняла голота и наоколо ми.

Най-сетне каза:

— Така че всички тези пари са твои, Инксуич. До последния цент. Не са ли прекрасни?

Тя погали с няколко банкноти разранените ми бедра.

После с ураган от шеметни движения събра всичко и го напъха в голяма бяла торба. Остави я в долната половина на сандъчето, което всъщност беше сейф. Забелязах това, когато затваряше вратичката. Смени комбинацията с един замах.

Върна се при леглото.

— Само аз знам комбинацията за този сейф. И не можеш да я изтръгнеш от мен с побой. Там са парите ти, Инксуич.

Стоеше пред мен, разкрачена и безсрамна. Вдигна ръка. Стискаше в пръстите си стодоларова банкнота.

— Това — каза тя — ще ти плати таксито до вкъщи. Ще стигне и за таксито, с което ще се върнеш тук утре вечерта.