Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 84

Най-сетне гърлено ръмжене. Заприлича ми на псувни.

После пак тишина.

След няколко минути вратата се отвори. Мис Пинч изнесе Кенди. Остави я на дивана, коленичи и се зае да разтрива китките и глезените й.

Кенди се опомни и метна ръце на шията на мис Пинч, която ми каза:

— Инксуич, ти си един мръсен „бибипец“. Имаш гадни мисли. Махни си похотливия поглед от горкото невинно момиче!

Мис Пинч глътна малко бира, Кенди дръпна от цигарата.

След малко Кенди каза:

— Музика. Мила Пинчи, трябва да чуя още музика.

Мис Пинч намери „Нощ на голия връх“. Вдъхващите ужас акорди почти веднага зазвучаха от дяволските маски.

О, Богове, отново щяха да правят това!

Този път усещах палката още по-зле.

Загубих съзнание.

Когато значително по-късно дойдох на себе си, те бяха на дивана, но косата на Кенди се отъркваше в стегнатия корем на мис Пинч.

— Аха — обади се мис Пинч, — реши да не се преструваш повече, така ли?

Тя ме заплю.

Музиката беше свършила. Но не бирата и марихуаната.

След малко Кенди започна да гали късата коса на мис Пинч и каза:

— Музика. Искам музика. Моля те, Пинчи, пусни нещо за душата.

Мис Пинч намери плоча с погребални маршове и я пусна. Този път избра по-голяма палка.

Дори не почаках да ме удари. Изпаднах в несвяст още с печалното начало на първия марш. Някъде от много далеч усещах ударите и плясъците на палката с погребален ритъм по тялото ми.

Вероятно минаха часове, преди отново да се опомня.

Кенди лежеше отпуснато в края на дивана. По нея бяха изписани цели рисунки с червило. Ръцете й висяха до пода. Влажните устни бяха полуотворени. Тя спеше.

Но мис Пинч ми се стори по-смъртоносна отвсякога. Видя, че възприемам света наоколо. Застана разкрачена, с ръце на хълбоците и каза:

— Дължиш ми извинение.

Това беше достатъчно да ме стресне и освести напълно.

— Мислеше, че съм откраднала парите ти. Знаех си. Когато сложих последната пачка в чантата си, знаех, че това мислиш. Сега си признай.

Нямах намерение да говоря. Но тя се наведе и взе от пода палката.

— Да — признах. — И помислих, че сте дала част от парите на отговорника по сигурността.

— На Хогър ли? Ау, как можа да си помислиш такова нещо за Хогър? Вярвай ми, Инксуич, няма да стигнеш далече във фирма на Роксентър, ако имаш неверни мисли за самите стълбове, на които тя се крепи! Той е честен човек. Да не ти е казал нещо?

— На бюрото му имаше купчина пари.

— О, сигурно са били от продажбата на наркотици сред персонала. Той е монополен наркопласьор в сградата на „Октопус“ и по-добре внимавай да не купиш от някой друг. Как можеш да мислиш лоши неща за такъв чудесен човек?

Тя с погнуса огледа моето натъртено голо тяло.

— Всички мъже са зли. И ти си доказателството за това. Не, Инксуич, не си станал жертва на никаква измама. Всичките ти 80 000 долара са ей тук.

Мис Пинч отиде при захвърленото палто. Започна да вади тлъсти пачки от вътрешните джобове. Трупаше ги на маса, в чиито ъгли стърчаха черепи. После започна да ги пръска по мен — дъжд от реещи се и падащи банкноти, накрая покриха и краката ми.

После извади от джобовете още нещо. Няколко листа. Дойде и почти допря голите си гърди до мен. Държеше един лист.