Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 87

Изкъпах се колкото можах. Всяка капка от душа ми причиняваше почти смъртоносно страдание. Намокрих бинтовете. Трябваше да ги изсуша, като пъхам ръцете си в газовата камина. Окуражих се. Само два пъти ги подпалих.

С леко пъшкане хванах слушалката и поръчах по телефона закуска.

И с нея, разбира се, дойде и прокълнатият от Боговете сутрешен вестник.

Мазохизмът не познава граници.

Разгърнах вестника. Ето ти я и първа страница.

„ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ПРАЗНУВА ПОБЕДА В СЪДА

Крайно изненадващо прозвуча съобщението, че Гениалното хлапе спечели съдебната битка с М. И. Р.

«Богъл, Гаудж и Хаунд» днес заявиха, че в делото «Уистър срещу Масачузетския институт по разрухология» се е стигнало до споразумение преди съдебното заседание, като сумата остана неизвестна.

Самият президент на М. И. Р. потвърди, че Уистър отново посещава занятията и си върши работата в ресторанта.

Студентските бунтове бяха незабавно прекратени.

(Вижте фоторепортажа на стр. 23 — «Студентите победоносно се завръщат в аудиториите по цялата страна».)

В съдебните кръгове кипяха спорове каква може да е сумата, позволила да се стигне до споразумение. Известният астролог Хърман Т. Гесуинкъл смята, че става дума за милиони…“

Тряснах вестника на масата — и си ударих пръстите. Онзи „бибипнат“ Медисън изпълняваше заповедите. Поне от един съдебен процес се отърва. Но така, че да превърне Гениалното хлапе в герой! Да го „бибип“, Бери грешеше в преценката си за Медисън. Този тип беше много по-опасен, отколкото аз или някой друг би помислил!

Все някак успях да завъртя ръчката на вратата. Струпаните от продавача вестници паднаха навътре. Ритнах ги и ме заболяха пръстите на крака.

Не включих телевизора. Не бих включил радиото, всъщност и не бях в състояние. Знаех какво ще чуя и ще видя. Хлапето, Хлапето, Хлапето! О, Исусе!

Животът ми идваше до гуша.

Върнах се в леглото.

Около четири следобед се събудих от звъна на телефона. С две ръце доближих слушалката до ухото си.

Троснат глас попита:

— Инксуич ли е?

Изпъшках:

— Да.

— Инксуич, обаждаме се от местното бюро на Данъчната служба. Само искахме да сме сигурни, че разполагаме с вашия адрес.

Прекъсна.

Изтърколих се от леглото. Ох!

Онази „бибипка“ мис Пинч! Пращаше ми недвусмислено послание какво би последвало, ако не отида при нея! Щеше да ме издаде! Сигурно беше тя. Или имаше тукашния ми адрес, или можеше да го намери, ако порови достатъчно из досиетата на персонала в „Октопус“. Иначе защо Данъчната би се интересувала от мен? Та аз не бях попълнил дори една данъчна декларация през живота си!

Е, нищо друго не ми оставаше. Мис Пинч трябваше да умре. И тя, и Кенди Ликорис. Налагаше се да прибера онези разписки. Най-добре да помисля как да изтърбуша сейфа.

Облякох се, доколкото можах.

Не бях донесъл по-особени експлозиви. Взех всичко, което имах. Сложих ги в джобовете на палтото си. Пъхнах по един дуелен пистолет в левия и в десния джоб.

Изкуцуках додолу и се качих в такси. Поисках да ме остави на една пресечка от жилището на мис Пинч.

Беше зима и затова вече притъмняваше. Отминаваше периодът на най-натовареното движение. Тътрех се по мрачната улица с още по-мрачна решителност в душата си.