Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 83

Ха, тук поне я прецаках. Нямах началници.

— Както забелязвам, вие не си дръпнахте — присмях се аз.

— Само „Великото Х“, човече. Само хероин. — Тя пак даде цигарата на Кенди. — Кенди обаче е едно крехко и мило същество. Позволявам й да пуши само „Златото на Акапулко“, най-добрата „тревица“. Нейният психолог все я кара да мине на кокаин, но смъркането на прахчета ще й съсипе червилото. Знам го аз защо прави това. Този покварен „бибипец“ иска да прави секс с нея. Нормален секс. Какъв перверзен тип! — Тя се обърна към Кенди. — Ще го проснем някой ден на онова легло, нали, сладурче?

Кенди седна по-изправено.

— Сега съм добре. Как се казва онзи там?

— О, извинявай, Кенди — Мис Пинч ме посочи. — Онази отвратителна мъжка твар е Инксуич. Инксуич, да ти представя мис Кенди Ликорис.

Кенди бързо стисна ръцете си, макар че никой нямаше намерение да се здрависва.

— Не ми е приятно да се запознаем — изписука тя. И вече мислеше за друго. — Музика. О, мила Пинчи, моля те да пуснеш някаква музика!

Мис Пинч трескаво се втурна и отвори един шкаф. Оказа се стереоуредба. Пусна някакъв запис.

Нисък звук изпълни стаята. Идваше от устите на две дяволски маски до тухлената камина, явно служеща за нажежаване на инструментите за мъчения.

Вагнер! Една от неговите най-сурови, зловещи симфонични творби.

Кенди се заслуша. После започна да гали своите изобилни гърди. Зърната им се надигнаха.

— О, Пинчи, нали няма да си помислиш, че съм твърде пряма, ако кажа, че е време да започнем истинската подготовка за вечерния секс?

Мис Пинч я погали по главата и я целуна по бузата.

— Както кажеш, скъпа моя.

Вцепених се от погледа на мис Пинч.

Тя се запъти към един от шкафовете с мъжки движения на голото си тяло. Затършува вътре. Подбираше нещо сред няколко предмета.

Отстъпи от шкафа. Потупваше дланта си с дълга четирийсетина сантиметра гумена палка.

Кенди седна напрегнато с блеснали очи. Вагнер разтърсваше стаята. Мис Пинч провери веригите, с които бях разпънат.

Погледът й шареше по тялото ми и подбираше пресметливо.

Кенди се разкрачи. Цялата беше възбудено внимание.

Мис Пинч си избра едно от стъпалата ми.

ПЛЯС!

— Хайде, крещи — подкани ме мис Пинч. — Без крясъци няма смисъл.

Зарекох се да не й доставя това удоволствие. Стиснах зъби.

Тя отново се прицели в стъпалото ми.

ПЛЯС!

Болката ме прониза!

Тя мина край леглото. Включи червен прожектор, който осветяваше само мен.

Избра корема ми.

ШЛЯП!

Тогава вече сериозно се зае с работата си.

Озъбена, влагаща цялата си сила, тя заудря навсякъде по тялото ми!

Удари ме по „бибипите“!

Писнах!

Кенди пъшкаше. Очите на мис Пинч горяха от омраза. Гумената палка се надигаше и спускаше в ритъма на Вагнер.

Мъка!

Пищях и пищях, и пищях!

Мис Пинч падна дотам, че започна да ме бъхта с юмруци!

Кенди скимтеше:

— Пинчи, Пинчи, Пинчи! О, Боже, Пинчи, взе ми, вземи ме веднага!

Мис Пинч се извъртя вихрено. Стисна голата Кенди в ръцете си. Нахълта с нея в другата стая и блъсна вратата след себе си.

Нечленоразделни стонове. После писъци, неспирни писъци.

Тишина. Нима мис Пинч уби другата?