Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 68

Накара Хелър да седне в собственото й любимо кресло. Донесоха му млякото и сладкишите.

Бейб обсъждаше плановете си за празненство и меса.

Внезапно се сети нещо.

— Сигурна съм, че ще му направят погребение. Да, и за това трябва да се погрижим. За погребението на Силва. Нали имаше някакъв брат и чичо? Така, какво можем да направим за погребението на Силва? Голяма украса от цветя. Точно така. Ще изобразява черно куче. Джорджо, погрижи се за тази поръчка. О, да. И аз ще присъствам. И ще измисля как да накарам жената на кмета също да присъства. Какво ли да облека? Бяло и червено? Може би ще е само червено. Червен воал… Не, не, ще трябва да измисля нещо по-добро! Джорджо, обади се на моя моден дизайнер. Предай му, че заповядвам да сътвори най-празничната дреха за това погребение! Охо, това вече ще сложи на мястото й жената на кмета! Тя ще дойде, навлякла нещо не по модата. Ох, Джером, вземи си още сладкиши!

Италианци! Минаха два часа, докато се поуспокоят малко.

Най-сетне започнаха важните телефонни обаждания и вероятно по цялата огромна организация на Корлеоне, на запад и на изток, по целия свят се разнесе като вълна новината, че убиецът на Свети Джо е вече труп. И тъкмо когато ми се струваше, че вълнението е затихнало, някой звънна да потвърди, че Силва бил в моргата на Ню Йорк и че по тялото му нямало и една останала здрава кост. Тогава всичко започна отначало, този факт се впусна да преследва предишния надлъж и нашир из империята Корлеоне по света. По техните машини в мазето запристигаха поздравителни телеграми чак от Нова Зеландия, от кораби в океана и от летящи самолети.

Навитите на рола ленти започнаха да се трупат в краката на Хелър, а Бейб оживено четеше на глас всяко послание със светнали очи.

След време Хелър каза, че му се налагало да се връща в Ню Йорк, иначе котаракът можело да остане гладен. Но Бейб го накара да остане. Котките можели да почакат. Знаела, че младите момчета били вечно гладни, затова го принуди да се натъпче с обяд до пръсване.

Когато се разправи с третата порция спагети, той каза:

— Има още нещо.

Извади от джоба си картата, която го видях да намира в портфейла на Черното палто. Заподозрях, че това е била главната причина да дойде при Бейб.

— Можете ли да ми кажете кой е този човек?

Бейб прочете името. Смръщи се от усилие да си спомни.

— Ингано Джон Скроконе? Май съм го чувала някъде. Но не помня. Джовани! — Когато повиканият се появи, тя му нареди: — Пусни това в компютъра и виж какво ще излезе.

Джовани скоро се върна от мазето.

— Тоя е главен счетоводител при Фаустино Наркотичи, въшка на въшките.

— Джером! — възкликна шокираната Бейб. Впи поглед в него. — Ти общуваш с неподходящи хора! Джером, трябва винаги да внимаваш за доброто си име.

За миг се учудих защо той не й каза, че е убил човека. После се сетих, че Хелър всъщност въобще нищо не им каза.

Стъписах се от внезапната увереност, че той знае за наблюдението. Страхуваше се да не го хвана как нарушава Кодекса. Гранатата! Ето защо не можеше и не искаше да каже дори на Бум-бум как умря Силва. На Земята не съществуваха мощни гранати от този вид. Това трябваше да е причината. Всеки нормален човек би си скъсал устата от самохвалство. А той така мълчеше, че даже направи глупостта да не спомене за другите трима застреляни!