Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 69

— Джером — подхвана Бейб, — най-сериозно обещавам, че вече няма да те пренебрегвам. Кръвта си казва думата и ти днес доказа това. Но и възпитанието е особено важно. И така, като добра майка би трябвало да отделям повече внимание на твоите нужди и, разбира се, в същото време твърдо да устоявам на изкушението да те разглезя. Толкова си свикнал със срамния ми навик да не се грижа за тебе, че дори щеше да излезеш оттук, без да си хапнал, и щеше пак да се шляеш насам-натам като някой безпризорен.

Тя взе писалка и я вдигна над снежнобялата ленена покривка.

— Разбира се, първо имаш нужда от изцяло нов гардероб — Тя записа това. — После няколко коня за мачове по поло. Когато биеш другите момчета с бухалката по главите, след време ставаш истински джентълмен. Да, твърдо няколко коня за поло.

Записа и това. Помисли малко.

Хелър понечи да заговори, но тя долови това предварително и му махна с ръка да мълчи.

— О, да. Сега е зима. Ще имаш нужда и от нови кънки. — Записа го. — Разбира се, скоро ще дойде и пролетта. Значи ще имаш нужда от бейзболна бухалка.

Хелър пак се накани да отвори уста, но този път тя направо го засече.

— Не, повече никакви състезателни коли. Нито една, Джером. Може и да си мислиш, че се държа прекалено сурово с тебе, но ушите ми не биха понесли и една дума дори за състезания от жената на кмета!

Тя се замисли.

— Щях да прибавя старата вила на Капоне в Маями Бийч, но нея получаваш за Коледа и искам да си остане изненада. Част от задълженията на добрата майка е да не разглезва момчето си наведнъж.

Провери отново списъка, да не би да е пропуснала нещо.

— Добре. — Нарисува голяма окръжност около бележките си по покривката. — Така ще оправим всичко. Освен новия ти гардероб трябва да ти измислим много бързо нещо и за погребението на Силва… Червен смокинг и къса пелерина. Да, така е добре. И подхожда на моята рокля. Хайде, Джером, вземи си още от сладкишите.

От улицата слабо долиташе звук на клаксон. Изведнъж Бейб кресна:

— Джовани! Какъв е този дяволски шум навън?

Джовани веднага се озова до вратата.

— Такси от Ню Йорк. Разправя, че чакал Хлапето вече три часа.

— В името на кръвта Христова, плати на този „бибип“ да се разкара! Какво си въобразяваш, че ще върна Джером в града с някакво си такси? Кажи на Батиторе да изкара лимузината ми от гаража! Да не смяташ сина ми за някакъв си боклук? И кажи на Батиторе, че искам отзад в колата да е топло и уютно. Да не искаш Джером да настине? — Тя се обърна към Хелър. — За какво говорихме? Ах, да. Ще ти увелича джобните пари…

Това вече беше прекалено! Вбесен от цялото внимание и обожание, което Хелър получаваше, аз изключих екрана и бутнах устройството по-надалече от себе си. Има случаи, в сравнение с които даже мазохизмът бледнее.

Стори ми се по-добре да разбера какво приказваха по радиото и телевизията за този „велик подвиг“, с който се хвалеше наляво и надясно. Изслушах няколко новинарски емисии. Аха! Нито дума не споменаха!