Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 67

Виж какво, Джером, тези твои задявки с репортери-престъпници трябва да престанат. И то веднага! Не, не ме прекъсвай. Знам, че бях твърде заета. Знам, че не отделих нужното време, за да направя и невъзможното за твоето добро възпитание. Но това не е НИКАКВО извинение за тебе!

Джером, самата идея да се занимаваш със съдилища не е почтена! Въобще не струва, Джером! Така човек се превръща в посмешище за всички. Така губи уважение! А вече трябва да си набиеш в главата, че ти е необходимо уважението на хората!

Джером, стига си се размотавал с разни журналисти и престани да си пъхаш носа из съдебните зали! Защото съдът е една измама, Джером! Не ти е мястото там! И стига си ме прекъсвал!

Джером, за мен това е много изтощително и досадно. Да, знам, че си пренебрегвах задълженията. Но, Джером, ако не харесваш някого, ти не го съдиш. А измисляш подходящ номер как да го затриеш. Само слабаците, тъпанарите и идиотите си губят времето в съда. Ако искаш справедливост, единственият начин да я получиш е да си купиш подходяща пушка, да се научиш да стреляш с подходящ телескопичен прицел…

— Моля ви! — извика Хелър. — Моля ви, може ли да ви прекъсна?

— Не може. Какво искаш?

Хелър й подаде пакетче. Беше увито в сребриста хартия и вързано с черна лента.

— Имам подарък за вас!

Тя малко омекна и взе пакетчето, но каза:

— Няма смисъл да ме подкупваш с някакво си gingillo. Никакви дреболийки не могат да компенсират онова, което заради тебе трябва да търпя от жената на кмета! Свършиха ми думите, докато се опитвах да я убедя, че ти си само едно добро момче, което малко е кривнало от правия път…

— Отворете го! — отчаяно помоли Хелър.

— Добре де — с мразовит глас каза тя. — Само за да те поразглезя още малко.

Изтръска стилет от скрит под ръкава калъф и сряза черната лента. Раздра сребристата хартия. Разгъна я.

Зяпна съдържанието на пакетчето.

Обърна го, за да се увери, че няма грешка. Пак се взря в него. Вдигна ококорените си очи към Хелър.

— Паспортът на ГУНСАЛМО СИЛВА!

Най-после прозря истината.

Втурна се към Хелър и метна ръце през врата му.

— Ти си го УБИЛ!

— Е, не точно — обясни Хелър. — Той горе-долу сам се гръмна!

— Ох, МИЛОТО МИ МОМЧЕ!

Тя се дръпна. Погледна пак паспорта и викна:

— ЙУХУУ!

Завъртя се в танц из хола. Най-накрая се отпусна в едно кресло.

— Ave Maria, най-после Свети Джо е отмъстен!

Разплака се.

След малко попи сълзите с кърпичка и започна да натиска бутони един след друг.

Вътре нахълтаха служителите й, сякаш бе включила пожарна сирена. Тя вдигна паспорта.

— Гунсалмо Силва е мъртъв!

Така се развикаха от радост, че се наложи да намаля звука.

Тя отиде да покаже паспорта на портрета на Свети Джо. Изстреля като картечница цяла реч на италиански, казваше му, че предателят е вече труп, сега душата на скъпия покойник могла да почива в мир, щяла да поръча огромна възпоменателна меса, щом намери свободен миг.

Завъртя се към подчинените си.

— Бързо, донесете на Джером мляко и сладкиши!