Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 66

О, още колко имаше! А познаващият навиците ми продавач бе струпал висока метър и половина камара вестници пред вратата ми.

Крясъците и ревовете на студентските бунтове по телевизията бяха толкова гръмки, че все не успявах да разбера какво казваше продавачът, който упорито си искаше парите. Наложи се да затворя вратата под носа му.

Медисън провали всичко!

Това наистина ми стана кристално ясно. Очевидно се опитваше да прекрои Гениалното хлапе в безсмъртен символ на съпротивата срещу „Великия Петрол“.

Как ли се кикотеше Хелър тази сутрин!

Колкото и да ми беше противно, седнах пред наблюдателния екран. Но това беше мой дълг и така трябва да постъпва един офицер от Апарата (макар че не е лесно да превърнеш изпълнението на дълга в цел на живота си). Пък и бях прекалено стъписан, за да направя друго, освен да се свлека в креслото пред екрана с надеждата, че това не означава недвусмислена диагноза „мазохизъм“ за мен.

Седма глава

Хелър се возеше в обикновено такси. По отражението му в стъклената преграда на кабината можех да видя, че беше облякъл светлокафяв костюм от туид, копринена вратовръзка, а отгоре носеше палто от мека кожа. Доста елегантно. Опитах се да разбера накъде пътува по отминаващите зимни картини, на които той като че много се радваше. Движеха се по някаква магистрала. Вляво погледът му улавяше отблясъците по огряна от слънцето вода.

Статуята на свободата! Ей там. А зад нея, отвъд залива — Манхатън.

Бейб Корлеоне… отиваше да се срещне с Бейб Корлеоне!

Както очаквах, скоро излязоха от магистралата и след минути вече обикаляха из внушителния Байон.

Каза на шофоьора да го чака, след малко вече поздравяваше Джовани, който ми се стори смутен.

— Хлапе, днес май не й е много весел ден — каза Джовани. — Ще е по-добре друг път да се видиш с нея.

— Не мога да чакам — отговори Хелър.

Джовани сви рамене. Почука на вратата на хола, после я отвори.

Бейб беше облечена в светлосив всекидневен тоалет. Крачеше напред-назад по цялата дължина на грамадния хол, като само поспираше да погледне зимното слънце през панорамния прозорец. Измина още два пъти хола, преди да каже:

— Покани го да влезе.

Хелър влезе.

Бейб обърна към него своите сиви очи, от които лъхаше студ, всичките метър и деветдесет и пет, побрали се в тялото й, сякаш крещяха за желанието й да го сгълчи.

— А днес какво можеш да кажеш за свое оправдание, млади момко? Ти разбра ли ме или не, когато ти казах да спреш някак тези „бибипски“ гнусни писания за тебе? Не, не ме прекъсвай! Няма и четвърт час, откакто по този телефон — тя посочи с пръст — в тази стая — сега сочеше пода — трябваше да слушам цели петнайсет минути приказки от жената на кмета, и то само ЗА ТЕБЕ! — Насочи пръста си към него. — Виж какво, не ме прекъсвай. Знам, че си съчинил някакви бледи, жалки, изсмукани от пръстите си историйки, за да ми обясниш ТОВА! — Сега сочеше цял куп сутрешни нюйоркски вестници. — Единственото добро нещо беше, че онази е хванала хрема и не можеше да приказва прекалено дълго!