Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 60

Хелър прелистваше паспортите. Все същото лице на снимките, но с различни имена. Стигна до щатския паспорт. Ръцете му трепнаха.

ГУНСАЛМО СИЛВА!

Хелър прикри текста с длан и показа само снимката на Бум-бум.

— Кой е този?

Очите на Бум-бум се изцъклиха.

— Исусе Христе! Ами че това е ГУНСАЛМО СИЛВА!

Хелър също погледна паспорта.

— Благодаря. Само исках да съм сигурен. Но кой Гунсалмо Силва, откъде е?

— Sangue di Cristo! — почтително възкликна Бум-бум. — Ти току-що си пречукал Гунсалмо Силва!

— Котаракът свърши работата — обясни Хелър. — Той е професионален убиец. Има досие, дълго колкото опашката му. Навсякъде са разлепени обяви, че го издирват. И той ей сега се е измъкнал от панделата. Гледай да не го изпортиш, че току-виж, му лепнали доживотна присъда.

— Гунсалмо Силва — прошепна все още слисаният Бум-бум. — Абсолютният връх в занаята. Исусе! Ей, Джет, че значи точно Гунсалмо се беше разпльокал по цялото Пето авеню! Хвърлил си го от наблюдателната площадка! — добави, осенен от внезапно прозрение.

— Моите показания срещу тези на котака — каза Хелър. — Обаче той ще се позове на Петата поправка. Стига си увъртал, Бум-бум. Това куршумоустойчиво одеяние е прекалено малко за мен. Но като гледам, на тебе ще ти е точно.

— Я почакай — спря го Бум-бум. — Какви ги приказваш?

— Не е важно какво приказвам, а какво има да става. Знаеш ли онова магазинче за костюми под наем на 37-ма? Тръгвай натам.

Бум-бум това и направи, а котаракът довърши сметаната, покатери се в скута на Хелър и с дълбока въздишка се унесе в сън.

Спряха пред овехтяла двуетажна постройка с магазин за костюми на партера, явно на втория етаж беше жилището. Отдавна минаваше полунощ и магазинът беше заключен и със спуснати решетки.

Хелър излезе на улицата и силно натисна звънеца зад решетката.

Горе с трясък се отвори прозорец, плешива глава се подаде навън.

— Още е сатфорено! Фърфи си!

Хелър отстъпи назад. Извика:

— Няма ли една стотачка да помогне в отварянето?

— Тофа е хубаф ключ! Сега ще слизам! Ти никъде да не ходиш!

Не след дълго вече бяха в магазина. Собственикът слезе по бяла нощница и чехли, беше наметнал черно елече на раменете си.

Хелър му подаде стодоларова банкнота.

— Искам да огледам — каза той.

— Биснес фърфи толкофа лош, че с такъф пари можеш купиш цялото магасин — отвърна собственикът.

Хелър минаваше край подредените дрехи, имаше какви ли не. Стигна до рафт, където всичко беше черно. Черни рокли, черни шапки, черни воали. Местеше поглед от тях към Бум-бум, мереше на око размерите. Измъкна един костюм.

Подаде на Бум-бум защитния екип.

— Влез в онази кабинка и облечи това.

Бум-бум замърмори, но направи каквото му казаха.

После Хелър му подаде черните дрехи.

— О, не! — викна Бум-бум.

— О, да — натърти Хелър. — Последният вик на модата.