Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 58

— Четири — произнесе Хелър.

Сетих се, че знае за петнадесетте секунди закъснение на гранатата.

Хелър се отблъсна от металната мрежа и се приземи върху площадката!

Силва още се бореше с котарака. Но едната му ръка се плъзна в чантата.

Извади я, стиснала моя „Колт Булдог“.

Животното не се отделяше от лицето му, писъците му бяха кошмарни.

Хелър се затича, за да заобиколи.

— Седем.

Вече и Силва виеше и крещеше мръсотии. Започна да налага котарака с дамската чанта.

Сплетената от прежда торба се пръсна.

Котаракът с мощен отскок побягна към отворената врата на сувенирния щанд.

Обезумял от болка, Силва метна чантата след него.

Приклекна в заплашителна поза, въртеше насам-натам цевта на „Колта“.

Хелър достигна барикадата от сакове и седалки до стената на снекбара.

— Десет — прошепна той.

Прикри се!

Силва го забеляза. Не искаше да прибързва. Ако стреляше само по темето пред очите си, можеше да разчита единствено на щастливата случайност.

Направи няколко крачки назад.

Скочи върху парапета, за да се прицели отвисоко.

— Дванадесет — каза Хелър.

Силва натисна спусъка!

Куршумът се заби в сака пред Хелър.

Силва се покатери по оградата.

И стреля отново!

— Четиринадесет — отбеляза Хелър.

Прилепи се към плочките. Всички звуци заглъхнаха, щом здраво притисна длани към ушите си и навря лицето си в сака.

БУУУМ!

Тътенът проникна дори през предпазващите го ръце.

Той вдигна поглед.

И видя как Силва летеше високо горе!

Вятърът подхвана тялото и Силва се понесе над нощния Ню Йорк, все надолу. Хелър отиде до оградата и надникна.

Виждаше само празен мрак.

Върна се. Огледа се. На мястото на експлозията личеше само плитка вдлъбнатина. Нищо набиващо се в очи. Отиде да вземе огромната чанта на Силва.

Наоколо като че нямаше никакви други улики, с изключение на саковете.

Хелър вдигна лице към небето.

— Исусе Христе, надявам се да си забелязал, че нямах особено голям избор. Но ако по някаква грешка попадна на твоите Небеса, не забравяй да ми пишеш червена точка, задето спасих това коте. Амин.

Трета глава

Хелър нарами чантата. Стисна единия тежък сак под лявата си мишница и хвана дръжката на другия в лявата ръка. С дясната взе метлата и кофата и тръгна към фоайето пред снекбара и щанда, като с ритник затвори вратата зад себе си.

Асансьорът беше изключен за през нощта. Той зави към стълбището и тръгна по стъпалата надолу.

Там седеше котаракът! Явно бе слязъл малко по стълбата, преди да избухне гранатата, защото изглеждаше невредим. Когато Хелър го подмина, животното го последва.

Но от наблюдателната площадка до земята са осемдесет и шест етажа! Жителите на Ню Йорк дори устройват всяка година надбягване отдолу до върха, по всичките тези 1860 стъпала. Хелър май си въобрази, че участва в състезание, само че в обратната посока. Прескачаше по шест стъпала наведнъж, почти ми заприлича на свободно падане.

Слезе два етажа по-надолу. Чу шум зад себе си. Спря и се озърна.

Котаракът стоеше на площадката над него, мяучеше и го гледаше укорно.

— Охо — промълви Хелър. — Май за тебе е твърде бързо, а?