Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 62

Служителят намери каквото търсеше. Смъкна го от рафта. Оказа се голям кафяв куфар с големи метални ключалки. Като че беше тежък. Онзи поиска два долара и Бум-бум с празната си дамска чанта трябваше да рови под роклята, да тършува из джобовете на куршумоустойчивата дреха за портфейла си, накрая извади две еднодоларови банкноти. Не го направи никак елегантно, но от тази точка на втория етаж не личеше бронираният анцуг под роклята. Бум-бум обаче имаше нужда от доста уроци как да играе ролята на стара дама!

Служителят подаде куфара през гишето. Бум-бум го смъкна оттам и ръката му едва не изскочи от рамото. С мъка се повлече към свода на подземния вход.

В мига, когато Бум-бум изчезна в тунела, Черното палто се надигна с пъшкане, но много бързо се стрелна надолу по стълбата.

Хелър, помъкнал кофата и метлата, изоставаше на не повече от пет стъпала.

Но защо този тип не се озърташе? Изведнъж разбрах, че Хелър тичаше точно като човека пред себе си. Чуваха се забързаните стъпки само на един!

Прекосиха залата долу.

Черното палто се втурна в тунела.

Държеше пистолет!

Хрумна ми, че някой май не възнамеряваше да остави този куфар в ръцете на Гунсалмо Силва! Наблюдавах изпълнение на стандартната процедура „Убий убиеца“!

Но дали беше така? Дали не ставаше нещо друго?

Вратата пред Бум-бум се отвори с трясък.

Вътре нахълтаха двамина, облечени като шофьори на такси. Бяха само на десетина метра от Бум-бум.

Черното палто насочи голям револвер към Бум-бум.

Хелър се пресегна над рамото му и хвана ръката с оръжието. Кофата издрънча на пода.

— Пица! — кресна Хелър.

Бум-бум пусна куфара и се залепи на пода до стената. Лявата ръка на Хелър стискаше някакъв мускул на врата на едрия мъж. Оръжието остана насочено напред.

Двамата влезли се спуснаха към куфара. Единият го взе. Другият бръкна под палтото си за пистолет.

Пръстите на Хелър се свиха около ръката на мъжа пред него.

Револверът гръмна!

Бръкналият под палтото си отлетя назад, сякаш ударен от парен чук.

Втори изстрел от револвера на едрия мъж.

Човекът, понесъл куфара, литна напред, изтърва товара си и се свлече.

Хелър изви ръката настрани и оръжието се насочи към главата на съпротивляващия се убиец.

БУУМ!

Шапката хвръкна с полепнала по нея коса.

Лявата ръка на Хелър се плъзна по палтото. Измъкна портфейла на мъжа от вътрешния джоб.

Пусна едрия мъж да падне на пода и чак тогава освободи ръката с револвера. Пръстите на Черното палто още стискаха дръжката. Сетих се, че Хелър въобще не я докосна!

Той си прибра кофата и метлата.

Бум-бум се надигна.

Хелър затича, сграбчи го за ръката и в движение докопа дръжката на куфара.

Побягнаха към таксито.

Хелър натика Бум-бум зад волана, а куфара, кофата и метлата — отзад.

— Затвори я бързо тая врата! — извика Бум-бум. — Да не искаш да обвинят котака и за това!

Превключи на скорост с оглушително стържене.

Когато Бум-бум ускоряваше таксито надалеч от входа за летището, наоколо не се мяркаше и един-единствен човек.

Пета глава

На един паркинг Бум-бум угаси осветлението в кабината и облече нормалните си дрехи. После, натоварени с целия багаж и котката в дамската чанта, те минаха през ледената нюйоркска нощ и влязоха в „Емпайър Стейт Билдинг“ откъм 33-та улица.