Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 61

Бум-бум яростно се намъкна в дрехите.

— Какво ли не ми се налага да търпя!

Хелър намести шапката на главата му и пусна воала.

— Боже мили! — изпъшка Бум-бум, застанал пред огледалото. — Ако някога разберат за това в „Сардине“, няма да го преживея!

Хелър даде на собственика още петдесет долара.

— Ще ви върнем костюма.

Мъжът възрази:

— Nein, nein, садръж го! Много имаме като тофа. Продафаме ги за погребения.

— Надявам се да не е за моето! — възкликна Бум-бум.

— Да отидем и да видим — предложи Хелър.

Четвърта глава

Бум-бум каза:

— Този писан ти действа много зле. Метачите не се возят в таксита и да пукна, ако ги возят възрастни жени!

— Това ни е домашното по G-2 — Хелър явно говореше за военното обучение. — Ние сме шпиони, действащи под прикритие.

— О, така ли? — промърмори Бум-бум.

Хелър разглеждаше багажната квитанция. На нея пишеше:

ЦЕНТРАЛНО ГРАДСКО ЛЕТИЩЕ

ЕДНО ДЕНОНОЩИЕ

Обясни на Бум-бум точно накъде трябва да кара. Градът беше притихнал. Завиха пред входа, който Хелър избра, и спряха под навеса, където обикновено чакаха такситата. Но там нямаше други коли. Мястото изглеждаше опустяло.

Хелър остави шапката си на задната седалка и настани котарака върху нея. Подаде на Бум-бум багажната квитанция.

— Чуй сега, Бум-бум, ще влезем вътре поотделно. Когато чуеш, че съм изтървал тази кофа, ще отидеш на гишето за багажа, ще представиш тази квитанция, ще вземеш каквото ти дадат и ще минеш по подземния проход до таксито. Ако викна „Пица!“, прикрий се. Схвана ли?

— Ти какво каза — „изтървал кофата“ или „ритнал кофата“?

— Ако се стигне до стрелба, да се надяваме, че някой друг ще ритне камбаната, а не кофата.

— Ама аз не нося никакво пушкало.

— И аз, в тези сакове също не видях да има. Но познавам това място. Сигурен съм, че ще бъдеш в пълна безопасност, както ако си беше в леглото.

— Значи не знаеш какви фусти ми се набутват под юргана — отбеляза Бум-бум.

— Онези типове винаги гледат да стрелят в тялото.

— Да се надяваме, че и те знаят това.

Излязоха от колата.

— Котак, ти ще стоиш тук — нареди му Хелър. — Иначе ще поискаш да ти плащам за извънреден труд.

Бум-бум окачи на рамото си празната дамска чанта и потъна в дългия тъмен тунел.

Хелър взе метлата и кофата и пъргаво се отправи към друг вход, след малко се качи на втория етаж, откъдето погледна надолу към залата. Можеше да наблюдава багажното гише.

На втория етаж имаше пейки. На една от тях се беше настанил много месест мъж с черно палто и черна шапка с увиснала отпред периферия. За миг изви очи към Хелър и пак се обърна към залата.

Хелър огледа цялата зала. Само двама-трима служители. В този нощен час нямаше никакви полети.

Той шумно пусна кофата на пода и започна да мете.

Бум-бум излезе от тунела и превзето заситни към багажното гише.

Мъжът с черното палто се наведе над парапета.

Бум-бум натисна бутон на гишето и един сънен чиновник се появи от оградената с телена мрежа вътрешност на гишето. Прозяваше се и търкаше очите си.

Бум-бум му подаде квитанцията.

Хелър метеше пътеките, напълно пренебрегван от седящия наблизо човек.