Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 59

Върна се при зверчето и го настани в кофата. След това пак се понесе вихрено по стълбата. Котаракът се хвана за ръба на кофата и с любопитство наблюдаваше странното спускане.

Хелър излезе на 34-та улица. Бум-бум го чакаше там със старото такси. Той се пресегна назад и отвори вратата за Хелър, но погледът му остана прикован някъде напред.

— Отсреща изстъргват някакъв тип от тротоара на Пето авеню — каза той. — Какви си ги забъркал?

— Карай — подкани го Хелър.

Бум-бум зави в отсрещното платно и шеметно се понесе на запад.

— Исусе — подхвана пак Бум-бум, — ама никой нищо не ми казва, даже ей тоя котарак!

Минаха два квартала и котаракът замяука.

Хелър заповяда:

— Спри.

— Къде?

— Пред деликатесния магазин, разбира се. В името на Великия бластер, ти май и котешки език не разбираш, а?

Бум-бум качи колата на тротоара и спря. Хелър му каза:

— Сега отиди да купиш малко мляко.

Хвърли една банкнота на Бум-бум и включи осветлението в кабината.

Огледа котарака. На нашийника нямаше никакви надписи. Откри твърде стегната корда около врата на животинчето. Измъкна отнякъде малки секачки и преряза кордата. На нея беше закачено медальонче.

На него пишеше „Градски приют за помияри. — 7 А 66“. Хелър заговори на котарака:

— Охо, значи си пандизчия? Не се тревожи, ще унищожим уликата и няма да те съдят като съучастник.

Хелър изсипа съдържанието на чантата върху седалката. Паднаха разни неща, оплетени в преждата. Хелър гласно започна да ги изброява.

— Волтарианска флотска граната, остарял модел. Специален нож, използван от Апарата. Руски рубли. Пътнически чекове, издадени от панамска банка. Най-различни канадски, швейцарски и щатски паспорти. Багажна квитанция. — Запремята из ръцете си пачки с банкноти. — И щатски долари с бандероли от турски банки. — Отпусна се назад на седалката. — Но това е ЩУРОТИЯ!

О, Богове, познавах тези пари! Това бяха моите сто хиляди! Колко е жестока съдбата! Стоте хилядарки попаднаха в ръцете на Хелър! Заскубах си косата.

Бум-бум се вмъкна в колата.

— Защо са всички тия грижи за една котка?

— Той ми спаси живота. Вече съм отговорен за него.

Бум-бум носеше четвърт кило сметана. Махна капака на кутията и тъкмо я пускаше на пода, за да е по-удобно на котарака, когато видя парите.

— Божичко, Джет! Тоя писан ли ти ги даде?

Хелър отвърна:

— Той е един много богат котарак.

— Ама не е ли малко младичък да събере толкоз мангизи?

Бум-бум гледаше как котаракът си навря муцунката в сметаната.

Хелър рязко отвори единия от саковете. Както се оказа, вътре имаше странни предмети. Извади нещо, което приличаше на плътно прилепващ тренировъчен екип. Етикетът още не беше махнат:

ИЗДЪРЖА УДАРНО НАЛЯГАНЕ ДО 2 КИЛОГРАМА НА КВАДРАТЕН САНТИМЕТЪР.

ИЗПИТАН В ЛАБОРАТОРИИТЕ НА ЦРУ, ЛАНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ

Хелър изрече:

— Все по-тайнствено и по-тайнствено. Тук има неща отвсякъде — Русия, Панама, Канада, Швейцария и още откъде ли не, даже от Турция и Вашингтон.

Бум-бум се намеси:

— Това е африканска порода котки. Леля ми имаше една със същите бели, оранжеви и черни петна. Страхотни бойци са и разправят, че били прекалено умни за котки. Викат им калико. Мъжки каликоси много трудно се намират. А, да, освен това носели късмет. Така де — добави с тон на всезнайко, — към Русия и Вашингтон можеш да добавиш и Африка. Ако тази чанта е негова, трябва да ти кажа, че котаракът голяма разходка си е направил.