Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 57

Естествено! Там имаше котарак!

Пъстър, на бели, оранжеви и черни петна. С малък червен нашийник. И висеше на ремък от високата метална ограда! Най-горе тя е извита навътре, така че котаракът беше увиснал над пропастта!

Мяучеше жаловито и се люлееше над осемдесет и шест етажа празно пространство.

— Скочи! — изви фалцета си Силва. — Уплаши се и скочи!

За да достигне котарака, човек трябваше да се покатери върху високия цял метър бетонен парапет, после още метър и половина — два по оградата, накрая да пропълзи отгоре и да се пресегне навън.

Несъмнено Силва бе следил Хелър под друга маскировка и бе научил за тъпашкия му навик да се катери къде ли не. Но не можех дори да предположа как точно ще нанесе удара си. Куршумите в трупа обикновено будят подозрение.

Хелър вдигна очи към скимтящата котка. После отстъпи пет-шест метра от оградата към външната стена на снекбара. Там имаше седалки, до които се виждаха два сака.

Изви поглед към „старата дама“ и към грамадната й чанта. Отгоре се показваха няколко кълбета прежда.

— Седнете ей там — каза Хелър. — Нямам никаво въже. Нужно ми е нещо, от което да направя примка и да хвана с нея котката, когато се покатеря на оградата. Иначе може пак да скочи.

Пресегна се за преждата и започна с бързи движения да усуква от нея въженце.

— Нужна ни е „котешка люлка“ — промълви той. И много бързо правеше една.

Съвсем ясно си спомних предупреждението на Бери за добросърдечието. И сега пред себе си виждах ужасяващо потвърждение колко прав беше. Хелър кротко седеше на косъм от смъртта си!

Нощният вятър се усили. Светлините на Ню Йорк мигаха под небето мъртвешки синкави.

Хелър сплиташе „котешката люлка“.

„Старата дама“ хълцаше през сълзи.

Най-сетне Хелър беше готов. Разполагаше с нещо като широко отворена торба на дълго въже.

— Ей сега всичко ще бъде наред, почакайте ме — утешаваше я той.

— Ох, да се надяваме — тъничко изпищя Силва.

Хелър стъпи върху парапета. Ловко се изкатери по вътрешната страна на металната мрежа. Изпълзя през извивката горе.

С точно и рязко движение пусна торбата под котарака и я дръпна нагоре. Крачетата на животното се промушиха през отворите, но тялото му беше сигурно хванато. Хелър вдигаше торбата към себе си.

Слухът му сигурно долови някакъв звук дори през шума от вятъра. Хванал се за горния край на оградата, той изви глава, за да погледне.

Точно в този миг Силва беше на три метра от него и слагаше нещо на плочките.

Хелър забеляза предмета. Волтарианска ударна граната.

Разпознах я едновременно с него. Една от онези, които дадох на Търб. Щеше да се взриви със страхотна ударна вълна, без да остави и едно-единствено парченце. Щеше да издуха Хелър от оградата към зейналата под него пустота.

Ръката на Силва пусна гранатата.

— Едно — прошепна Хелър. Започна да брои!

Силва се изправи.

Хелър метна котарака.

— Две — каза той.

Котаракът удари Силва по лицето.

Врещеше и дереше кожата му.

Очевидно Силва бе намислил да се скрие зад саковете и седалките, за да се спаси от ударната вълна. Заудря зверчето, мъчеше се да го откъсне от лицето си и отстъпваше нзад.