Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 56

Снекбарът и щандът заедно с асансьорните шахти и стълбището са разположени по средата, отвсякъде ги заобикаля широката площадка.

Той се качваше върху централното съоръжение и слагаше три нови въздушни проби, прибираше оставените предната нощ и ги пускаше в кофата.

Макар площадката да се простираше нашироко около централната част и макар и тя да беше обградена с висока три и половина метра плътна метална мрежа, само като го гледах как се разхожда най-невъзмутимо горе и наглася пробите според посоката на вятъра, стомахът ми се свиваше.

Там има чудесно осветление — и от градските светлини, и от предупредителните сигнали за самолетите в най-високите точки на сградата, и от още няколко лампи. Но гледката как той се занимава с пробите на главозамайваща височина беше повече от онова, което можех да понеса.

Събираше образци от саждите или от носещите се във въздуха спори, или нещо такова. Сигурно ги подлагаше на най-подробни изследвания и правеше много ценни заключения, в това не се съмнявах, но според мен вършеше пълни глупости. Ала както си беше побъркан на тема височини, за него трябва да е било забавление.

Така че същата вечер почти пропуснах да погледна екрана, когато наближи времето за това. Но някакъв усет, който набиват в главите на хората от Апарата, ми подсказа преди да заспя, че е по-подходящо да се уверя, че той пак се е качил горе, а не се кани да почука на вратата ми.

Да, горе беше.

Пусна старите проби в кофата, сложи нови и слезе на площадката.

Тогава се започна!

Хелър тъкмо тръгваше към стълбището, когато една стара дама се втурна към него.

Носеше през рамо огромна дамска чанта. Беше облечена изцяло в черно. От черната шапка се спускаше черен воал.

— Ох, младежо, младежо! — завика тя с висок фалцет. — Длъжен сте да ми помогнете! Котката ми! Моето коте!

В същия миг аз изпаднах в шок. И с фалцет, и без фалцет познавах този глас.

ГУНСАЛМО СИЛВА!

Бе се преоблякъл като жена, за да убие директора на ЦРУ, сега използваше същия трик.

И точно за ХЕЛЪР му бяха предложили един милион долара — убийство, с което никой друг не искаше да се заеме!

Но кой даваше парите? Не беше Бери — Медисън си вършеше работата, а Бери дори не беше в града.

Седях и се измъчвах. Още нямах кода на Хелър, не можех да фалшифицирам докладите му до капитан Тарс Роук, които изпращаше на Волтар. А Силва, обучен от Апарата, щеше с лекота да пречука Хелър! В края на краищата не беше ли постигнал невъзможното — да убие директора на ЦРУ, още двама руснаци, един диктатор и Джими Тавилотврат — Канавката? А като споменах за това, нима не беше очистил дори съпруга на Бейб, самия капо, Свети Джо Корлеоне? Олеле, Хелър все едно вече беше труп!

Да бъдеш джентълмен е твърде голяма пречка в живота. Затова аз никога не се държа така. А Хелър, джентълменът, идеалният офицер от Флота, потупваше „старата дама“ по гърба и нареждаше:

— Нищо, нищо. Какво й е на вашата котка?

Хлипайки тъжно, „старата дама“ махна с ръка и заситни към отсрещния край на площадката чак до ръба, където вдигна пръст нагоре.