Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 45

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ЛЪЖЕ ЗА УЧЕНИЕТО СИ

ФАЛШИВ СТУДЕНТ

Снощи, когато Гениалното хлапе се появи в гледаното по цялата страна шоу „Безсънна нощ“, той твърдеше, че е сред най-добрите студенти във водещия технически университет.

Освен това заяви, че зад сегашните му неприятности прозирала ръката на „Октопус Ойл“.

Репортерите, занимаващи се с разследвания, на минутата се втурнаха към университетското градче на Масачузетския институт по разрухология.

Гениалното хлапе не е и никога не е било записано като студент там!

Нито един студент не е и чувал за него, нито един преподавател не е виждал името му в списъците.

Президентът на М. И. Р. направи изявление за пресата:

„Това е опит за умишлена заблуда. Няма да позволя името на тази благородна и почтена институция да бъде размахвано като парцал пред обществеността. Налице е явен стремеж да бъде потъпкано възвишеното и божествено право на университетите. Ако получавахме повече средства от ЦРУ, бихме имали по-благоприятни възможности да се справим с подобни чудовищни заговори!“

Имаше още. Във всеки вестник, по радиото и телевизията. Завладя ме страхопочитание.

Не бях запознат досега с този вид предумишлено убийство. Ставаше още по-смъртоносно, защото наемният убиец изглеждаше толкова добронамерен и всичко си оставаше в рамките на закона! При това можете да направите същото с всекиго!

Опитах да се обадя на Медисън, за да го поздравя, но телефоните му все даваха заето.

Както и да е, той добре напредваше, затова ми стана любопитно каква ли е реакцията на Хелър. Под плановете му избухна такава мина, че сигурно е побеснял. Седнах да наблюдавам.

Изглежда не го интересуваше за колко време ще стигне до своя офис. Денят беше хапещо студен и безветрен и всяка инсталация в града, използваща въглища и петрол, добавяше към въздуха толкова дим и сажди, че на човек очите му се насълзяваха. Вместо просто да отбележи този факт, Хелър се шляеше и мереше мръсотията с уред за определяне плътността на атмосферата — ей така, на улицата използваше волтарианско устройство! Щеше да е нарушение на Кодекса, само че проклетите жители на Ню Йорк никога нищо не забелязват.

Най-сетне се качи на своя етаж в „Емпайър Стейт Билдинг“ и по пътя към разкошния си кабинет забеляза, че вратата на „Мултинешънъл“ е зейнала широко. Това беше килерчето, където спеше Изи.

Хелър влезе.

И се закова на място.

Точно пред него върху гигантския екран на бизнескомпютъра на Изи беше изписано послание.

Зелените електронни букви гласяха:

СБОГОМ, ЖЕСТОК СВЯТ!

Хелър изтърва онова, което носеше. Втурна се към площадката пред асансьорите, обслужващи неговия етаж, и светкавично натисна бутоните на всички — и за нагоре, и за надолу.

Спираха един след друг.

Той припряно питаше всеки служител:

— Виждал ли сте мистър Епщайн? Дребосъка с големия нос и големите очила?

Улучи при третия.

— Качи се горе преди около пет минути — обясни младежът. — Там разбра, че по този път не може да стигне до наблюдателната площадка, и ме накара да го сваля чак до партера.