Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 46

— Забрави за тези пътници — нареди му Хелър. — Това е въпрос на живот и смърт. Спусни ме веднага най-долу!

Операторът се подчини.

— Мистър Джет — каза той, — той ми се видя страшно объркан.

Хелър устремно се понесе навън, заобиколи сградата и нахълта в експресния асансьор откъм 34-та улица. Озова се на 80-и етаж след по-малко от минута. Прехвърли се в асансьора за 86-и етаж. Вътре светеше надпис:

ДНЕС ИМА ЛОША ВИДИМОСТ

Никой друг не се качваше на 86-и.

Той отиде до снекбара и щанда за сувенири. Никой освен продавачите.

Препусна към наблюдателната площадка. Затича край високата ограда, която я заобикаля и пречи на самоубийците. Гледаше надолу. Зави ми се свят.

Тогава видя ръка. Сграбчила крака на един непоклатимо закрепен за пода стол, доста далече от ръба.

Хелър надникна над облегалката на стола. Изи беше там. Притискаше се към пода и здраво се държеше за стола. На цели шест метра от ръба!

— Изи! — извика Хелър. — Я ставай!

— Не. Така ми прилошава от високото, че не мога и да ходя. Качих се горе, за да скоча, но сега не съм в състояние да се пусна от стола!

— Какво се е случило? — попита Хелър.

— Всички тези отвратителни журналистически писания ме подтикнаха — изплака Изи. — А студентската история тази сутрин ме довърши. Това беше последната капка! Пречупи ми гръбнака! Вече не мога да нося отговорност за вас!

— О, стига де, това продължава отдавна. Сигурно има и нещо друго.

Изи заплака.

— Не заслужавам даже да ми се карате. А би трябвало да го направите. Толкова изнервен и смутен бях от всички историйки, че започнах да правя грешки в бизнеса.

Хелър приклекна до него и го прихвана с ръка, сякаш го пазеше да не се хлъзне надолу. От това Изи се разрида още по-силно.

— Не бива да се държите добре с мен! Заради мен сме съсипани. — Той се задави и с мъка си пое дъх. После се разприказва забързано: — Предстои да ни поискат цяло състояние за данък върху печалбата. Имаше една стара, много стара фирма, толкова затънала в дългове, че никой не искаше и да я доближи. Дори правителството и синдикатите я оставиха на мира още преди години. Това е „Крайстър Мотър Корпорейшън“. Не можах да устоя на изкушението. Тя щеше да ни осигури задлъжнялост за незнайно колко години напред!

Хелър го хвана и с другата ръка, като че Изи би могъл да се плъзне шест метра по съвсем равна повърхност.

— Добре де, Изи, това не ми звучи като проява на некомпетентност.

— Не беше — потвърди Изи. После изквича: — Но веднага направих най-глупавото нещо на света! Уволних съвета на директорите и назначих майка си начело, така фирмата започна да печели пари! За пръв път от 1968-ма насам!

— Но това е добра новина! — отбеляза Хелър.

— О, не е! — викна Изи. — Данъчната служба незабавно издаде нареждане със задна дата и съчини някакви данъци за нас, пресрочени и обременени с глоби и лихви още от 1967-ма! Наложиха запор на всичките ни банкови сметки, дори на корпорациите, които нямаха пряка връзка с това! Съсипани сме!

— Колко съсипани? — осведоми се Хелър.