Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 47

— Нуждаем се от над милион и половина, за да освободим банковите си сметки. Не можем нито да плащаме на служителите, нито да си покрием наемите. Липсват ни дори пари да започнем отново арбитражните операции с валутните курсове. Хвърлете ме през оградата! Ще се оправите по-добре без мен. Ще си затворя очите.

Хелър се затрудни малко, докато освободи пръстите му от крака на стола. Изи здраво стисна клепачи. Хелър го вдигна.

— Ох, благодаря, благодаря — мърмореше Изи.

Явно мислеше, че Хелър смяташе да го хвърли над високата ограда.

Но той го отнесе при щанда за сувенири и снекбара, натисна бутона за повикване на един от асансьорите. Изи предпазливо отвори очи и като видя, че вече не е на площадката, пак се разрида.

Хелър го откара додолу, после отново нагоре до техния етаж. Мина по коридора до офиса и пусна Изи в едно кресло.

Отиде при своя сейф и извади оттам черния боклукчийски чувал. Започна да изпразва портфейли и да трупа пачки в скута на Изи.

Купчината растеше. Повечето банкноти бяха по хиляда долара. Изи ги преглеждаше и проверяваше на светлината.

Внезапно се зае да ги брои с майсторските движения на банков касиер.

— Сто и една хиляди двеста и пет! — заяви той.

— При това освободени от данъци — подчерта Хелър. — Сега ще можеш ли пак да започнеш арбитражните операции?

— О, да! Как успяхте да го направите?

— И ще можеш да даваш заплати и да покриваш наемите?

— О, да! Британската лира се срина в Сингапур и се котира високо в Ню Йорк. Но…

— Има едно условие. Обещай ми повече да не припарваш до наблюдателната площадка.

— Няма, няма. От този вятър ме болят синусите!

— Още нещо — каза Хелър. — Вече на два пъти ти спасих живота, затова си двойно отговорен за мен.

— О, не! — нададе вой Изи. — Не с всички тези ругатни в пресата!

Хелър посегна към парите.

— ОБЕЩАВАМ ДА БЪДА ДВОЙНО ОТГОВОРЕН ЗА ВАС! — кресна Изи.

И побягна към стаята с телексите, вероятно искаше да се измъкне, преди Хелър да е измислил и друго.

Е, разсъждавах аз, задържаха се в бизнеса. Но дължаха милион и половина, а Данъчната служба знаеше как да им намери цаката, защото задачата й беше да опази Роксентър богат, а останалите — бедни, особено пък потенциалните му конкуренти. Нима не бях дочул как през 1905 година прадядото на Роксентър бил човекът, който финансирал, побутвал и натискал Конгреса да внесе изменения в Конституцията и да приеме закон за данъка върху печалбата? И когато това станало през 1911 година, фамилното състояние било така организирано, че единствено то оцеляло, а конкурентите били пометени като от буря. Лукави хора са тези Роксентърови, няма значение, че сегашният потомък е побъркан. А Данъчната служба все още работеше за тях. Изи не би могъл и да се надява, че отнякъде ще се сдобие с милион и половина! Половин — как да е. Но милион и половина — никога! Не и само с арбитражни операции, не и при всичките им разходи. Дори Изи не би се справил.

Това беше голямо облекчение за мен. Защото „Крайстър Мотър Корпорейшън“ би могла да се превърне в конкурент на интересите на Роксентър. Изи можеше да хвърля прах в очите на Хелър. Само че мен не би успял да заблуди. Очевидно бе купил старата, разнебитена, почти престанала да действа „Крайстър“, за да произвежда и монтира карбураторите на Хелър! Още една налудничава мечта на Изи отиде на вятъра.