Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 43

— Наистина ли го е направил? — промълви Утанч, а очите й блеснаха. — Сигурен ли си?

Налагаше се да бъда по-убедителен. Всичко си беше на дивана, бутнато зад една възглавница — документите на директора на ЦРУ. Измъкнах ги и ги пъхнах под носа й, както бяха изцапани с кръв.

Устата й се отвори от изумление, тя не отделяше поглед от доказателството. Накрая попита:

— Ти ли му плати да направи това?

— И се опитах да си върна парите. Сега може да ме причаква зад всеки ъгъл. Не излизай!

Психолозите ни казват, че убийствата и кръвта имат странно влияние над жените. Смъртта ги стимулира сексуално.

Изведнъж тя ме награби и ме целуна!

После трескаво затича из стаята, дръпна всички пердета и вътре настана непрогледен мрак.

Хвърли ме на леглото и скочи върху мен!

Този ден не излязохме навън.

Устата й гореше като огън!

Седма глава

След два дни такова усамотение — и то твърде задоволително за мен — аз се чувствах особено наперен.

Нищо особено не се случи и никой странен човек не ни доближи, затова стигнах до заключението, че Търб не е проговорил.

Реших, че е възможно да се измъкна навън, ако бъда по-предпазлив. Освен това от двете денонощия непрекъснато в леглото с Утанч започвах да усещам слабост. На закуска установих, че са ми необходими немалко усилия, за да вдигна лъжичката със сладолед.

Пък и тя стана от масата, отиде в стаята си и заключи вратата. Сетне се появи, напълно облечена за излизане — палто от норка, ботуши, обточени с кожа от норка, шапка от норка, вече опъваше на пръстите си и ръкавиците от норка.

В гласа й се долавяше само намек за раздразнителност.

— Тъкмо си преглеждах дрехите и открих, че просто няма какво да облека. Най-после престана да вали сняг, а в „Тифани“ има разпродажба.

— Ама те продават бижутерия — напомних й.

— Знам. Чао-чао.

— Почакай! Внимавай с парите!

Със сурово изражение на лицето си тя рязко отвори портмонето от кожа на норка и ми го показа. Претъпкано с пари! Какъв мениджмънт! Обърна ми гръб с намерение да излезе.

— Почакай! — повиках я. — Има още нещо.

Немощно се затътрих до бюрото и взех един „Ремингтън Дабъл Деринджър“ с украсена с бисери дръжка. Малко оръжие, тежеше някакви си триста и трийсет грама. Проверих дали е зареден с късите патрони 41-ви калибър.

— По-добре вземи това.

Тя уплашено се дръпна.

— О, Божичко, не! Изпитвам абсолютен ужас от оръжия! Току-виж, случайно гръмна себе си!

Е да, нали си беше малка дивачка от пустинята, твърде притеснителна, за да застреля когото и да било!

Към един часа на обяд, след още малко сън, събрах достатъчно сили да се облека и също да изляза навън. Подтикваше ме състоянието на моите финанси. Под дюшека останаха не повече от 38 000 долара.

Надничах зад ъглите и стисках в джоба на палтото си моя „Смит & Уесън 44 Магнум“, така успях да се добера по заснежените улици до Роксентър Плаца. Време беше да изтегля възнаграждението си като „шпеонин“ на фамилията.

Скоро стигнах там, накъдето се бях запътил:

Там седеше ново момиче. Е, поне приблизително можеше да я нарече човек така. Имаше мъжка прическа, мъжки костюм и тънък, стиснат процеп вместо уста.