Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 44

— Къде — започнах неуверено, — е мис… мис…

— Мис Гребол вчера си направи двайсет и петте годинки и се пенсионира, ще живее във вилата си в Монте Карло. Аз съм мис Пинч. А ти кой си, дяволите те взели?

— Инксуич — казах й, поглаждайки документите си на федерален агент.

Тя прелисти тлъстия списък на служителите.

— Тук те няма записан, приятелче.

— Ами просто включете компютъра — услужливо й подсказах аз.

Тя затрака по клавиатурата. Екранът остана празен.

— Разкарай се — посъветва ме тя.

— Чакайте. Нали знаете какво означава празният екран?

— Означава, че викам ченгетата. Но днес съм в добро настроение. Махай ми се от главата, преди да съм дръпнала спусъка на рязаната пушка под гишето. Умирам си от любопитство да видя какви дупки прави.

Естествено, че си тръгнах. Отидох при директора, отговарящ за персонала.

— Мис Пинч ли? А, тя е нова — каза ми той. — С новите все неприятности си имаме.

И той излезе за следобедната си почивка.

Понесох се към офиса на Бери.

Заключено.

И си отидох вкъщи.

Поне Силва не ме гръмна.

До някое време си поиграх мислено с идеята да ограбя банка. Струваше ми се твърде лесно, а несъмнено трябваше нещо да се направи за моето топящо се богатство. Много ми беше мъчно за онези сто хиляди.

Помислих, че Рат сигурно знае доста за банковите обири. Обадих се в нюйоркския ни офис.

— Рат ли? — попита секретарката. — От два дни е в болницата „Мемориъл“ с пневмония.

Пак почивки! О, Богове, как да работя с такива отрепки около себе си?

Денят обаче завърши весело. В едно комедийно шоу по телевизията се появи фалшивото Гениално хлапе с щръкналите зъби и останалите смехории!

Наричаше се „Безсънна нощ“ и го водеше Дони Фартсън младши. От десетилетия шоуто се излъчваше в най-гледаното време и синът бе наследил баща си.

Двойникът седеше в студиото и се хвалеше неспирно какъв страхотен студент бил, колко бил умен и как бил отличник на курса си. Осенен от гениално хрумване, той изобретил новото гориво в университетските лаборатории, а сега напуснал скривалището си, за да каже всичко, а пък „Октопус Ойл“ действала срещу него. После изпълни кратък танц, като размахваше знаменце на своя колеж.

Тогава интервюиращият го попита:

— Щом сте първенец на курса, може би ще ми отговорите на следната загадка. Защо на Ню Йорк му викат „Голямата ябълка“?

Гениалното хлапе се ухили още по-страшно, за да си покаже огромните зъби, и отвърна:

— Защото целият е червясал!

Публиката се заливаше от смях, а Хлапето се поклони два-три пъти.

В този миг ме прободе някаква тревога. Та те въобще не хвърляха развалени яйца по него! Да, смееха му се. Но накрая публиката дори ми се стори дружелюбно настроена! Не исках нещата да се изплъзнат от контрол. Не исках хората да си мислят, че той е блестящ студент. Обадих се на „Мес Стрийт“ 42. Непрекъснато даваше заето.

Все пак се надявах Медисън да се справи.

Завлякох се до леглото да възстановявам енергията си.

Осма глава

Прав бях, че не си наруших спокойствието!

Още на следващата сутрин Медисън си върна своята първа страница!