Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 42
Л. Рон Хабърд
— Той е мъртъв.
— Добре, това е чудесна новина. Сега ми дай парите.
Гледаше ме, без да разбира. Стори ми се съсипан, като че краката му се гънеха и сякаш всеки миг щеше да се свлече.
— Стига си ме бавил — казах. — Много добре знаеш, че изпратих Търб да проследи Силва и да ми върне парите.
Той наистина се свлече на пода, седна с гръб до вратата и наведе глава. Бих могъл да се закълна, че плачеше.
— Хайде, хайде — подканих го. — Никакво протакане. Твърде рано е, за да ми въртиш разни номера. Просто ми дай парите и да не си посмял да оставиш нещо за себе си!
— Той е мъртъв — прошепна Рат. — Изтезаван до смърт.
— Добре де. Значи Търб малко се е позабавлявал. Но това не означава, че вие двамата, „бибипци“ такива, можете да задържите парите.
Той успя да изрече насред риданията:
— Ама точно Търб е мъртъв!
Тъкмо си отварях устата. Но стиснах устни. ГУНСАЛМО СИЛВА ОЩЕ БЕШЕ ЖИВ!
Бързо заключих вратата и сложих веригата. И припряно извадих друг пистолет от чекмеджето на бюрото си — „Смит & Уесън 44 Магнум“. Уверих се, че холът е празен и заключен. Промъкнах се на терасата. Никакъв Силва. Засега.
Върнах се при Рат и го сграбчих отпред за ризата.
— По-добре ми разкажи как вие двамата се оплескахте, да те „бибип“!
Беше толкова посинял и втресен от шока, че мина много време, докато измънка нещо.
— Никога нямаше да го открия — накрая проговори той. — Но и двамата имаме устройства, с които да се намираме. Снощи той не се прибра. Казаха, че дошъл при вас тук. Проследих къде е по устройството, зашито в панталона му. Беше до входа за мазето на една изоставена къща.
Той се запъна.
— При него имаше ли нещо друго?
— Стъпалата му бяха наполовина изгорени. Счупил си е всичките зъби от стискане. Винаги сме работили заедно. Ако е следял Силва, онзи сигурно се е престорил, че влиза в къщата, заобиколил е и го е издебнал отзад.
— При него ли бяха моите сто хиляди долара? — настоявах аз.
От такива отрепки не можете да чуете нищо смислено.
— Нямаше нищо. Нито оръжие, нито пари — нищо.
— Той каза ли ти нещо?
Рат пак се разрева, нещо като сухо, давещо хълцане.
— Сигурно на Търб му е било твърде студено, за да се бие.
Що за начин да проси пари за палто! Вярвайте ми, изритах Рат навън, и то незабавно.
Стигна до асансьора, подпря се на стената, стоеше с наведена глава, треперещ и хълцащ. Тряснах вратата. Имах по-важни неща, за които да мисля.
Дали Търб се е раздрънкал?
Твърде вероятно.
Най-добре да си стоя вътре, добре заключен. И най-добре да не се разделям с този револвер денем и нощем.
Какво друго да очакваш от тези двамата, освен всичко да провалят!
Внезапно си спомних, че Силва се представил за жената на директора на ЦРУ, похитил я и прехвърлил вината за убийството върху нея. Утанч!
Събрах достатъчно смелост да прекося хола. Заудрях по вратата на нейната стая. Мина много време, докато ми отвори.
— Не излизай навън. Заключвай се. И не пускай никого да влиза!
— Защо? — в паника попита тя.
— Силва. Нали помниш Силва? Онзи, когото преди нае за телохранител. Той е очистил директора на ЦРУ, а сега може би дебне и мен.