Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 41

Тряснах слушалката.

Върнах се в хола. Силва си седеше най-спокойно.

— А бе, няма да ми повярваш, но скоро ще се оттегля, да го „бибип“ — съобщи ми той.

— Добре — отвърнах. — Нямам повече задачи за тебе.

— О, и да имаше, не ще поема работата. Сега съм направо художник. Нали разбираш, помагат ми тия „бибипски“ тайнствени сили. А има и едно пиленце, дето никой не ще да се захване с него. Все предлагат и предлагат, ама няма кандидати. Един милион „бибипнати“ зелени парици. А няма кандидати. Е, какво мислиш?

— Чудесно — казах му. — Трябва да е доста опасен.

— А, опасен е и още как! — Той щракна с пръсти. — Но аз съм си художник. Ще се заема. Разправят, че очистил тринайсет професионалисти. Само че за него тринайсет ще да е нещастното число. Той ще бъде четиринайсетият! Цял скапан милион.

Поседя щастливо замислен. После махна с ръка и изтърси:

— Ще си карам царски по разни засукани местенца като ей това и ще си намеря готина мадама като твоята, направо кеф! А бе, като се разприказвахме за живота, къде се затри твоето куриерче с мангизите?

Той чакаше, а аз се обливах в пот. Страшно се блазнех от идеята да го направя на решето с моя „Колт Булдог“, обаче от такива куршуми пръска много кръв, щях да съсипя дивана. А и той можеше да ме изпревари.

Най-после някой почука на вратата на спалнята. Затворих вратата към хола. Търб стоеше в коридора, посинял от студ.

— Чуй ме добре — зашепнах напрегнато. — Тук има един мъж — Силва, ще си тръгне след няколко минути. Ще носи сто хиляди долара. Проследи го, убий го и върни парите. И ми ги донеси направо тук, без да липсва и един цент дори.

— Дойдох без оръжие. Загубихме си пистолетите. Не може ли да почакам Рат? Нали заедно работим…

— Ти си без оръжие!

О, как се вбесих само! Но стоте хиляди са си сто хиляди. Бутнах в ръцете му „Булдога“. Помислих малко. Измъкнах моя специален нож от калъфа зад врата си и му го дадох. Пак помислих, върнах се в стаята и взех две волтариански тежки ударни гранати — най-обикновени, избухват петнадесет секунди след хвърлянето и не оставят уличаващи парчета.

— И да не чувам никакви оправдания! — казах. — Наблюдавай вратата от дъното на коридора и когато той излезе, тръгни след него, после го пръсни на някое безопасно място. Светна ли ти в тиквата?

Каза, че му е светнало.

Влязох в спалнята и изрових стоте хиляди изпод дюшека. Доста ме болеше да се разделям с тях, ако ще и замалко.

Отидох в хола.

— Куриерът трябваше да ги преброи — извиних се. — Ето ги.

Той взе парите, преброи ги и ги натъпка по джобовете си. Тлъсти пачки. Когато излизаше, изпратих го с думите:

— Късмет с оттеглянето от бизнеса.

Усмихна ми се зло и си отиде.

Шеста глава

На зазоряване някой лудо задумка по вратата на спалнята.

Аха, Търб с моите парички!

Завлякох се замаяно до вратата и я отворих.

Не беше Търб. Беше Рат!

Стоеше пред мен, трепереше и се тресеше, покрит с падащия отвън сняг, посинял от студ… и от още нещо.

Влезе, затвори вратата и се облегна на нея. После каза: