Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 40
Л. Рон Хабърд
— Откъде да знам, че си свършил работата? — попитах го. — В края на краищата, ако затриеш директора на ЦРУ, ще гръмне в новините.
— Исусе Христе — промърмори той, — ама ти не четеш ли вестници?
Огледа се. В ъгъла стърчеше купчина броеве от последните две седмици — още не бях изрязал каквото ми трябваше за досието на Хелър. Силва отиде до купчината. И наистина, показа ми историята:
ИЗБОРЪТ НА НОВ ДИРЕКТОР НА ЦРУ СЕ БАВИ В СЕНАТА
Порови още малко.
— А за това какво ще кажеш?
Бутна ми вестника под носа.
ДИРЕКТОРЪТ НА ЦРУ ПОЧИНА ПО ВРЕМЕ НА ОПЕРАЦИЯ
— Не могат ей тъй да се изтъпанят и да кажат, че е бил пречукан — обясни Силва. — Ще бъде лош пример за онези „бибипци“ руснаците. Обаче това как ти се струва?
Хвърли на дивана портфейла и документите на директора на ЦРУ. По тях имаше петна от кръв!
— Невероятно! — възкликнах, за да печеля време.
— Ами да, и аз същото си казвам. Нали разбираш, имам ги аз тия невероятни сили. Не знам откъде, по дяволите, ми дойдоха.
Аз знаех. Когато го отведоха на Волтар, подложили са го на хипнообучение в Апарата. Пред мен стоеше убиец на убийците, от най-смъртоносните!
Мъчех се да измисля още нещо, за да протакам.
— Трудно ми е да проумея как си пречукал толкова добре охраняван човек — казах му.
— Е да, доста време ми трябваше. Първо ги накарах да ме наемат като убиец. Знаеха какви съм ги вършил, онова там със Свети Джо и останалото, затова ме взеха. И се наложи да очистя за тях двамина руснаци и един диктатор в Централна Америка. Затова се забавих.
Наля си още една чаша кафе.
— Но не се бавих прекалено. Знаеш ли, тия идейки как да свърша работата ей така просто ми изскачат в главата и съм готов. Цяла загадка. Като ангелски гласове. Ама наистина си е хубаво.
Той пусна две бучки захар в кафето си.
— Да очистя директора на ЦРУ обаче беше лесна работа. Хич не ми трябваха ангелски гласове. След трите удара ми имаха такова доверие, че аз даже се возех в колата му. Научих му навиците, така да се каже. Така де, маскирах се като жена му, спипах го в един бардак в Джорджтаун и го гръмнах. Сега я издирват. Аз си изпипах работата добре, съвсем чисто и затова няма да я открият. Продадох тялото й на онази „бибипска“ университетска болница. А и припечелих още малко парици. Та като се разприказвахме за пари, къде са ми стоте хилядарки?
Задавих се.
— Слушай сега — успях да изхриптя, — в Щатите нямаш никаква полза от турските лири. Ще се обадя да видя какъв е обменният курс и ще ти платя в долари.
— Лири ли! — излая той. — И какво по дяволите бих правил с десет милиона лири! Искам си стоте хиляди зелени щатски мангизи, мой човек. Айде, снасяй ги.
— Нали точно за това ти говоря — бързо казах аз. — Ще се обадя да ги донесат направо тук.
— Така е по-добре.
Влязох в моята спалня. Имах около сто и тридесет хиляди под дюшека, но вече измислих добър план. Звъннах на нашия нюйоркски офис.
— Искам Рат — наредих.
Дадоха слушалката на Търб.
— Съжалявам, но Рат излезе да потърси за нас някаква бърлога. Сам съм.
— Тогава идвай сам! — отсякох. — Искам те тук на минутата. И то при вратата на спалнята ми, никъде другаде!