Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 39

— И какво — попитах ги — е толкова спешно, че да прекъсвате изключително важната работа, с която съм зает? И трябва да добавя — без никаква помощ от някои хора, които са длъжни да ми съдействат.

Рат обясни:

— Ами както излиза, онзи не поискал да чака.

— И кой е онзи? — подканих го да уточни граматиката си.

Все се налага да държите тези отрепки изпънати като струни.

— Гунсалмо Силва — изтърси Търб.

Усетих как косата ми щръква. Бях поръчал на Силва да убие директора на ЦРУ. Не беше възможно Силва да е още жив. Трябваше да е удобно мъртъв след опита си да осъществи тази неосъществима задача.

— Явно — продължи Търб — е пристигнал преди няколко дни в Афийон. Фахт Бей се опитал да разбере какво иска онзи и сам да оправи нещата. Но Силва му се троснал, че си имал свой бизнес с вас, и преди два дни си тръгнал. Купил билет до Ню Йорк!

Е, Ню Йорк е големичък град. Силва не би могъл да научи адреса ми дори с Божия помощ. А и човек не бива да се показва нервен пред подчинените си.

— Е, какво друго ново имате?

Търб незабавно ми връчи купчина заповеди за подпечатване!

Аз уморено взех личната си карта и започнах да удрям печати. Но този път бях нащрек. Там имаше две заповеди — едната за изплащане на разходите по болничното им лечение и друга за разходи по купуване на палта и нови дрехи. Захвърлих ги настрани. После размислих и за да бъде внушението по-силно, взех заповедите и ги накъсах на дребни парчета.

— Чакайте готови за повикване — нареждах, докато ги избутвах в коридора. — И никакво размотаване повече!

Тряснах вратата след тях.

Известно време крачех из спалнята и хола. След това реших, че ще изляза да се поразходя. Облякох най-топлите си дрехи и опакован до носа, отворих вратата към коридора.

ГУНСАЛМО СИЛВА!

В мигове на върховно стъписване намиращото се най-отгоре в съзнанието има навика да изплува.

— Как ме намери? — задъхано прошепнах аз.

Той ме избута, за да влезе. Смъкна палтото от камилска вълна от набитото си мускулесто тяло и го метна на дивана. Остави шапката си (руски „астрахан“) върху палтото. Настани се, установи, че кафето е още топло в каничката, и си наля пълна чаша.

— Влизай и затваряй вратата — нареди. — Става течение.

Подчиних се. Влязох в спалнята и съблякох палтото си. Проверих дали е у мен моят „Колт Булдог“, но не ми се вярваше да посегна към него, защото ръцете ми трепереха.

Върнах се в хола и седнах, за да прикрия какво правеха коленете ми в момента.

— Отговорът на първия ти скапаняшки въпрос — започна той — е лесен. Май наистина имам сили да правя чудеса. Онази Утанч като че залива с лавина от пощенски картички своите момчета-слуги там, в Афийон, а те се хвалят на половин Турция.

Извади една от джоба си. Доста оръфана беше. Изобразяваше хотела, имаше Х на един от прозорците. На картичката беше написано „С Х е отбелязана моята стая“. И още — „Лично“.

— Наложи се да поизкълча ръката на онова „бибипнато“ момченце, но се сдобих с картичка. Сега да минем на следващия ти въпрос. — Той подмина факта, че аз не го бях задал. — Къде ми са стоте хилядарки?

Посъбрах ума в главата си.