Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 38

Той наистина говореше като смазан човек. Но аз не бях!

Проверих Хелър. Беше в библиотеката на университета „Емпайър“. Четеше съчинението на Хаклуйт „Главните морски и сухоземни пътешествия и открития на английския народ (1589 г. сл. Хр.)“.

Вниманието му се задържа на глава, в която се описваше как един кораб спрял до брега на Северна Америка и местните жители го връхлетели и насекли екипажа на парчета в сковаващия студ. После Хелър зарея поглед в пространството.

Наблизо един помощник-библиотекар събираше някакви книги. Каза му:

— Струвате ми се малко объркан. Мога ли да ви помогна с нещо?

Хелър отвърна:

— Не, не вярвам, че някой би могъл. Допуснал съм някаква грешка. Но да ме убият, не мога да разбера в какво сгреших.

— Ами тогава си запишете час при психиатъра на студентите — весело го посъветва помощник-библиотекарят.

— Това, че съм объркан, не е причина да правя две грешки наведнъж — каза Хелър и пак се захвана да чете Хаклуйт.

Олеле, колко ми беше радостно! Животът ми се струваше песен.

Благословен да е Бери. Благословен да е Медисън. Хелър спря като пред стена!

Пета глава

Според психолозите маниакалните състояния рядко са продължителни. Така стана и с моето.

Не минаха и две минути, откакто прекратих наблюдението, и някой почука на вратата. Помислих, че е пиколото с покупки на Утанч, и отворих, без нищо да подозирам.

Рат и Търб!

Припряно ги дръпнах в хола, огледах коридора и в двете посоки, прибрах се и заключих.

Мустаците на Рат вече наваксваха загубеното. Сигурно му ги бяха обръснали, за да излекуват строшените му челюсти. По лицето му личаха белези от теловете. Очите му бяха много хлътнали.

Търб се беше простил с повечето натрупани тлъстини, а и със способността да движи един-два пръста на ръцете си.

— Май отдавна беше време! — нахвърлих се като гръмотевична буря върху тях. — Размотавате се, а заплатите ви си текат! Да бяхте се засрамили. Върти ми се из главата идеята да ви лиша от парите за цяла година!

Ето така трябва да постъпвате с подобни отрепки.

Седнах и си налях кафе от сребърната каничка, гледах ги пренебрежително през парата. Стояха по средата на стаята в овехтели тънки дрехи, разтреперани от студа навън, дори леко посинели. Изглежда бяха загубили палтата си.

— Нюйоркският офис е отворен и работи — каза Рат. — Направили са график за промяната на самоличността на всички престъпници, както вие заповядахте.

— Това не е причина да идвате тук и да ми досаждате.

— О, не бихме се осмелили — подхвана Търб, — обаче Фахт Бей каза по телефона, че било доста спешно, затова се наложи да дойдем.

Изпуснах въздишката на измъчен от подчинените си ръководител.