Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 123

Погледнах си корема.

— Зрънца от барут. От черен барут.

— Бре, бре — възкликна Прахд. — Твърде неестетично. Ще трябва да бъдат премахнати. Сестра Билдирджин, ако нямате нищо против, заемете се с това.

— Може ли? — доволно попита тя. — Докторе, това не е ли за операция?

— Не, не. Твърде незначително е в сравнение с останалото.

Тя ловко хвана някакви инструменти и тасче, започна да вади първото зрънце.

АУУ!

— Така, това тук е по-съществено — каза Прахд. Прокара уред над тялото ми. — Ха! Три спукани ребра. Отчупено парче от тазова кост. Множествени кръвонасядания…

Водеше си бележки. Сестра Билдирджин се сдоби с грамадна пинсета.

— Мисля, че с това ще стане по-бързо!

Заби в мен пинсетата и я стисна.

ООО-ААУУ!

— Едно. Сега следващото.

— Колко са? — полюбопитства Прахд.

— О, може би двеста-триста.

— Трябва ли да оставяте толкова големи дупки? — писнах аз.

— О, да. Иначе може да пропусна някое. Ще бъде грозна гледка.

Тя вече ровеше за следващото зрънце. Богове, това беше къде по-лошо от самия изстрел, след който барутът остана в мен!

— Докторе, какво е професионалното ви мнение — бъбреше тя, — не му ли е малко късичък?

Прахд кимна.

— Да, бих казал, че е с два-три сантиметра по-къс от нормалното. Бре, бре! Това пък какво е? Какво е това? Смазан тестис!

— Случи се, когато бях момче! — започнах да му разказвам. — АУ-УУУ! Моля ви, сестра Билдирджин, не толкова надълбоко! Та тези барутни зрънца са съвсем мънички. Един фермер ме ритна, защото удавих всичките му разплодни животни. Намерих си работа през ваканцията и само се опитвах да разбера дали могат да плуват. Той беше един страшно… ИИИИИ-ООООУУУ!

— Е, може да се е случило, когато сте бил момче — каза Прахд. — Но ми се струва, че състоянието и на другия тестис е лошо. Ню Йорк сигурно е особено грубиянски град. Най-вече по отношение на тестисите.

— Така е, така е — уверих го. — Тези първобитни типове са… ИИИИИИИ-ОООУУУУУУ!… истински унищожители на „бибипи“.

— Сериозно ви говоря, че е необходима пълна упойка — убеждаваше ме Прахд. — Предстоят ни дълги часове хирургически и клетъчни манипулации. А сестра Билдирджин днес май работи твърде бавно.

— Според мен може да потръгне и по-бързо — отбеляза тя, — ако просто ги горя. Вижте, когато докосна някое с електрическата сонда в тасчето, то избухва. — Чу се „Зззът!“, вдигна се облаче дим. — Само да отида да пусна малко попмузика…

Толкова можах да понеса. Загубих съзнание.

Четвърта глава

Събудих се.

Не виждах!

Нямах никакво усещане за телесното си тегло.

Всъщност нямах никакви усещания.

Може би вече бях мъртвец!

Примигнах. Да, поне усещах, че мигам.

А току-виж, са изхвърлили някъде остатъка от тялото ми. Току-виж, вече представлявам само една глава!

Само на Боговете е известно докъде се простират възможностите на един волтариански целолог. В края на краищата нали познавах доктор Кроуб и неговата страст да създава човешки изроди. Може би вече са ме превърнали в чудовище. Може да приличам на котка или на октопод, или пък на мис Пинч.