Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 121

Отчаях се. Все пак това беше ужасяващо!

Фахт Бей каза:

— Ако откажете да подпишете това, аз просто ще оставя хората от кредитните фирми да ви разкъсат на парчета.

Вече беше струпал пачките пред мен.

Подписах. Той накара жена си и един от охраната да свидетелстват.

В движение пъхах пачките в торба и скочих в таксито. Понесохме се към вилата сред смрад на изгоряла гума.

Излязох от колата с последни усилия. Замъкнах се до чакащите ме бандити. Хвърлих им торбата.

Сграбчиха я. Разкъсаха я. Преброиха парите.

— Аха! — каза човекът от „Америкън Опрес“. — Той покри първия месец!

Съгласиха се. Махнаха оковите от краката на слугите. Изтупаха прахта от тях. Върнаха по местата им килимите и мебелите.

Всичко ми се въртеше пред очите. Все пак спасих старата крепост. Но с цената на какви вледеняващи душата жертви! А само след броени седмици щяха да ни пометат, щом пристигнат останалите сметки.

Но не от това припаднах.

Когато подредиха всичко, цялата глутница се върна при мен. Умилкваха ми се.

— Ах, Султан Бей — подхвана онзи от „Дънър’с Клуб“. — Ще говоря от името на всички ни. Вие изплатихте сметките си за първия месец. Доказахте своята кредитоспособност и не оставихте място за съмнения. Отменяме всякакви лимити на вашите карти, макар че имахме намерение да ги наложим. Можете спокойно да купувате каквото пожелаете, за каквито и да е суми, където ще да е по целия свят!

Другите зашумяха приветствено.

Какво страшно веселие!

Рухнах като мъртъв!

Трета глава

Опомних се, легнал насред двора, на мястото, където бях паднал. Прислугата беше разчистила всичко. Ходеха наоколо, дори ме прекрачваха.

Уплаших се да не ме пъхнат в някой чувал за боклук. Твърде слаб бях, за да се възпротивя.

Внезапно разбрах колко съм болен. Трябваше да стигна до болницата, докато още можех да мърдам.

Таксиметровият шофьор беше отпрашил нанякъде.

В двора имаше едно старо комби „Шевролет“. Запълзях към него на длани и колене. Преди оставяха резервния ключ под килимчето в кабината. С огромни усилия вдигнах ъгъла му.

Ключът!

Придърпах се с ръце за кормилната колонка. Някак се настаних на седалката.

Двигателят запали!

О, Богове, само да издържа до болницата!

Видя ме водач на камили. Карах толкова бавно, че всъщност колата се влачеше. Той забеляза кой седи зад волана. Бързо махна животните си от пътя. Имах късмет — камилите биха могли да ме нападнат.

С пет мили в час, съсредоточен във всеки метър, който изминавах, най-сетне видях табелата пред себе си:

Стори ми се забележимо по-голяма. Бяха построили складовете и добавили ново крило.

Вниманието ми беше отвлечено от факта, че всичко наоколо приличаше на градина. Две селянки се занимаваха със зимното подрязване на розите. Разкрещяха се по мен, когато неволно с едно от колелата направих бразда в тревата. Не разбирах за какво вдигат такава врява, та нали и без това тревата беше повяхнала от студа.

Разсеян, не видях малкия „Фиат“, който ме изпревари и се шмугна към мястото на паркинга, избрано от мен. В последния миг забелязах, че вратата на яркочервената кола се отвори.