Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 124

Хрумна ми още по-лоша мисъл — нали психолозите и психиатрите на Земята твърдят, че всеки човек е само сборище от клетки, развило се по пътя на еволюцията, че самата личност е това, което я направят нейните клетки и тяло. Нямах никакви съмнения в истинността на учението им, защото ако не им повярваш, може и да те застрелят. Ако Прахд е променил моите клетки, според земната психология следваше и личността ми да претърпи коренна промяна! Но какво ли ново съзнание бих имал? Нещо мило и сладникаво… Опазили ме Боговете! Или нещо мънкащо и представящо се за изкупителна жертва, също като Изи… Разбира се, това беше къде по-нежелателно.

Какво ли са променили? Доколкото наистина познавах Прахд и сестра Билдирджин, ще да е било нещо крайно подло и с оттенък на вдъхваща ужас извратеност.

Около себе си сякаш долавях мътно сияние. Странна светлина проникваше през някакви процепи. Постепенно събрах впечатления за отчасти достъпната на зрението ми околност.

Лежах в подобие на дълга вана, по средата между пода и тавана. Само главата ми стърчеше отгоре. Останалото висеше в течност, вероятно с помощта на антигравитационни намотки, така че тялото ми не се допираше до нищо твърдо.

Във ваната имаше включени светлини, сигурно излъчваха на някаква необичайна честота. Точно от тях през процепите проникваше чудноватото зеленикаво сияние в стаята. Някакви клетъчни катализатори? Нямах представа.

Случайно извих очи надясно.

Прозорец!

През него се виждаше бледият сърп на зимната луна. Това беше луната на планетата Блито-3! Значи още бях тук.

Съсредоточих се. Може би ще успея да преценя колко време е минало. Ако са необходими четири часа и половина, за да премине въздействието на сънотворния газ — факт, в който не бях особено уверен, значи съм лежал на операционната маса осем или десет часа! Твърде дълго.

КАКВО СА МИ НАПРАВИЛИ?

Стори ми се, че се потвърждават най-тежките ми опасения. Чудовище! Дали имах плавници вместо ходила? Дали вече пипала заместваха китките ми? Може би и клюн вместо нос?

Страхотии! Какви ли промени в личността произтичаха от такива гаври?

О, Богове, не биваше никога през живота си да доближавам тези двама злодеи!

Не си задавах въпроса, дали случилото се с мен е ужасно. Това следваше логически, също както нощта следва деня. Единствен оставаше въпросът, какъв е бил зловещият им замисъл. Дракула? Имах ли сега дълги зъби и щях ли да живея само от прясна кръв? Щях ли да понасям сам себе си, притиснат от диктатурата на новата си личност? Опитах да размърдам челюсти, за да проверя дали вече са приспособени за прегризване на шийните вени.

Лицето ми беше стегнато в бинтове чак до очите!

КАКВО СА МИ НАПРАВИЛИ???????????

Пухтях, беснеех и потръпвах през тази мрачна и плашеща нощ.

Поне след тривековни тревоги настъпи зазоряването. Може би само един век след това, около девет часа според бледото слънце, което виждах през прозореца, доктор Прахд Битълстифендър влезе в стаята.

Открих, че мога да си въртя главата и да говоря.

— Вие сте ме упоили!

Той се усмихна. Много лош знак. Започна да проверява данните от уредите около ваната. Когато записа всичко на болничния лист, погледна ме и каза: